Обзор – инфраструктурата в България (2009-2015)

05 януари 2014, неделя Facebook Twitter Viber

Това е един кратък обзор на инфраструктурните обекти в България, които бяха или ще бъдат завършени в периода 2009 – 2015. Защо точно за тези години – защото инфраструктурата се изгражда предимно с евро средства и защото те започнаха да се усвояват едва към 2009, а програмния период за изпълнение на договорите е 31 декември 2015. Принципно периодите са 2007-2013 и 2014-2020, но към последната година се добавят 2, в които всички проекти трябва да приключат.

Етапите на планиране и строителство на инфраструктурните обекти са:

1. предпроектни проучвания
2. идеен проект
3. технически проект
4. търг
5. евентуални обжалвания (напоследък много модерни)
6. сключване на договор с изпълнителя
7. реално строителство
8. акт 16 – предаване на обекта и пускането му в експлоатация

Съкращения:
АМ – автомагистрала
АПИ – Агенция Пътна Инфраструктура
СОП – Софисйки околовръстен път
ЗД – западна дъга на СОП
ССТ – Северна скоростна тангента (пресича косо СОП)
ОП – оперативна програма на Европейския съюз
МД – метродиаметър

Да напомним:
пътна лента – по нея се движи 1 кола в една посока
пътно платно – обединява 1 или повече ленти, по магистралите в България обикновено има по 2 платна с 2 активни ленти за движение и една аварийна в посока, посоките са 2

Магистрали

Микро страница за магистралите в България

_{Графика: Уикипедия}

А1 Тракия – връзка на София с Бургас – през 2013 беше завършен и последният лот на АМ Тракия. Сега от София до Бургас се стига за 3 часа. В YouTube има клипове на болни хора, които взимат участъка и за 2 часа.

А2 Хемус – връзка на София с Варна – също през 2013 се изгради връзката на АМ Хемус със Софийския околовръстен път, което е най-натоварения участък в България на базата коли/час. Хемус беше удължена с няколко километра и до село Панайот Волово, като в момента от края на този участък се строи и отсечката до село Белокопитово, където ще свърже АМ Хемус с пътя за Русе. АМ Хемус е големия губещ – за оставащия участък от Ябланица до Белокопитово няма дори идеен проект. Засега се говори от АПИ и ресорният министър, че в новия програмен период 2014-2020 ще се проектира и ще се опитаме да построим АМ Хемус до пътен възел Плевен/Ловеч. В строителните форуми преобладава мнението, че тази магистрала трябва да бъде продължена поне до Велико Търново, защото там се събират пътищата от Русе и Варна/Шумен.

А3 Струма – връзка на София с югозападна България и границата с Гърция – Големият печеливш. До 2007 година тази магистрала физически не съществуваше. През 2013 тя беше удължена до Дупница, като в момента се строят участъците Дупница – Благоевград (лот 2) и Сандански – Гръцка граница (лот 4). През новия програмен период 2014-2020 АМ Струма ще бъде довършена, като много голяма част от парите по направление пътища, ще отиде точно за нея. Завършването и на последния лот 3 – Благоевград – Сандански – е задължително, за да не загуби страната ни финансирането за другите 3 лота. Лот 3 ще бъде разделен на 3 под лота, като лот 3.2 ще бъде почти изцяло 13-15 км тунел, което е изключително скъпо. Прави се с цел да се запази уникалното биоразнообразие по поречието на р. Струма. И затова пари за магистрали ще има почти и само за АМ Струма и да се надяваме, че ще останат и за АМ Хемус.

А4 Марица – връзка на АМ Тракия с турската граница – всички незавършени участъци от нея са в строеж. Очаква се да бъде довършена през 2014 и е доста вероятно това наистина да се случи. Това ще е третата изцяло построена магистрала в България.

А5 Черно море – връзка на Варна с Бургас – от нея има изградени 10 километра около Варна. За нея нищо не се говори и е доста назад в приоритетите. Нейното изграждане още повече се поставя под въпрос с постепенното разширяване на пътя от Бургас през Ахелой до Несебър – Слънчев Бряг, който ще добие същия габарит като този Бургас – Созопол – 2 пътни платна с по 2 ленти.

А6 Люлин – връзка на СОП с лот 0 на АМ Струма – първата завършена изцяло магистрала в България. Годината е 2011. Без коментар. Иначе АМ Люлин е много важна, защото извежда трафика към югозападна България директно на АМ Струма.

АМ София – Калотина – напоследък се говори, че част от нея ще бъде финансирана по механизма Свързана Европа и по точно – Калотина – Храбърско. Защо точно този участък – защото останалата част на пътя до СОП е доста широка, а и може да няма пари за нея.

Софийски околовръстен път (СОП)

Микро страница за СОП

_{Графика: OpenStreetMap – Зелените участъци са с магистрален габарит.}

_{Графика: Строителство Градът}

СОП е връзка между 4 магистрали – Тракия, Хемус, Калотина и Струма… .т.е. да не кажа обектът с най-голямо значение от всички инфраструктурни обекти. Също така в СОП се вливат още много пътища и булеварди и по него се извършва както транзитния трафик на София, така и част от вътрешноградския трафик, който успешно излиза от центъра. Историята на строителството и особено на разширяването на СОП е нещо средно между драма, комедия и трагедия с перспектива в близките години все пак да имаме доизградени най-важните части от него с магистрален габарит. През 2012 година беше довършена южната дъга – връзката на Младост с бул. България, както и на всички южни квартали към центъра на града. По нея преминава и доста от транзитния трафик по направлението АМ Струма – АМ Тракия / АМ Хемус. Като цяло, изключително важно съоръжение. Връзката между АМ Тракия и АМ Хемус също е с магистрален габарит, с изключение на недостроения мост над ж.п. линията при Казичане. Това е и една от детските ми мечти – да се довърши този участък и повече да не виждам горе полицаи да дебнат за превишена скорост над 50-60 км/ч. Други два много важни участъка от СОП са ЗД (Западна дъга) и ССТ (Северна скоростна тангента). Реално те ще свържат АМ Люлин/АМ Струма с АМ Калотина и АМ Хемус и АМ Тракия. ЗД е разделен на 2 лота. Лот 1 вече се строи, но търгът за лот 2 беше анулиран и в строителните форуми мнението е, че през 2014 ще има нов търг и сключване на договор. Търгът за ССТ беше обжалван няколко пъти пред ВАС (Върховния административен съд – последна инстанция) като се очаква през февруари 2014 да се сключи и договор за строителство. Със завършването, да се надяваме към края на 2015 на ЗД и ССТ, най-после ще имаме отпушване на трафика по СОП и директна връзка на всички магистрали, които започват от него. Ще останат 2 парчета от СОП, които също трябва се построят някога – Младост – АМ Тракия и бул. Бъкстон – АМ Люлин, за да може да кажем, че целия СОП е с по 2 плътна с по 3 ленти в посока, но засега за тях няма предвидено финансиране.

Софийско метро

Микро страница за Софийското метро

_{Графика: Метрополитен}

_{Графика: Строителство Градът}

Метрото в София е един от малкото инфраструктурни проекти, финансирани от фондовете на ЕС, които се дават за пример. Самият факт, че за откриването на участъци в София пристигнаха председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой и председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу доказва, че това е.. истина. Днес в София има 2 метро линии с общо 27 станции, като в строеж са още 7 – 4 от разширението до летището и 3 от разширението до Бизнес парка. Договорът за още една – продължение на МД 2 от станция Джеймс Баучър до мол Парадайс (кръстовището на бъдещия и така нужен бул. Каблешков и бул. Черни връх) с още една станция предстои да се сключи през февруари 2014. Техническият проект за МД3 вече е изготвен и предстои през 2014 да се сключат договори за строителство на лотове от него. Метрото е един от инфраструктурните обекти, с които по мое мнение, трябва да се гордеем много.

Скоростни пътища

Микро страница за скоростните пътища в България

_{Графика: SkyscraperCity}

Скоростните пътища са нещо като магистрали, но без аварийни ленти и с разделителна метална мантинела между двете платна или с джърсита (бетонни мантинели).

Тук нещата са много зле. Предвени са да бъдат построени: Ботевград – Видин, ГКПП Маказа – Русе, Русе – Шумен, Дупница – Кюстендил, Дупница – АМ Тракия през Самоков. В момента се работи само по обходните пътища на Монтана, Враца и Габрово. През януари ще пъде пуснат участъка Кърджали – Подкова, което ще намали значително пътя от АМ Марица до Гърция и ще го направи доста по-безопасен. Говори се, че през новия финансов период ще бъде проектирана и построена само отсечката Видин – Монтана. Под „говорене“ имам в предвид – само за това ще има пари. Нуждата от каквато и да е инфраструктура в Северозападния край е крещяща – това е най-бедния регион в Европа, с току що построен Дунав Мост 2 при Видин и силно затруднен достъп до него. СП Маказа – Русе е нещото, което би извело безконфликтно трафика от Турция до р. Дунав. Какви ли неща не се чуха за финансиране на този път – то не бяха катарци, не бяха турци. В момента за него нищо не се говори. За другите скоростни пътища не ми се коментира.

Ж.П.

Микро страница за ж.п инфраструктурата в България

_{Графика: Вестник Строител}

Като цяло не бяха направени много неща, но се работи в насока да се свържат до 2020 направленията Сръбска граница – Бургас/Черно море и Сръбска граница – Турска граница. Тези участъци припокриват магистралите Калотина, Тракия и Марица. Не малка част от парите по направление железопътен транспорт бяха отделени за метрото, но се очаква повече пари за ж.п инфраструктура да се налеят до 2020, отколкото за магистрали.

София не е България, но все пак..

Микро страница за инфраструктурата на София

София построи и изгражда нови кръстовища на 2 нива, които са част от естествените рингове около центъра на града. Построи няколко пробива на булеварди (Копенхаген и Царица Йоанна) и може да направи поне още толкова (Сахаров/Ляпчев и Петър Дертлиев). Опитва се да вдъхне нов живот на няколко музея, но пък в същото време се построиха доста повече молове. София вече има спортна зала и нова летищна кула, но още няма завод за преработка на боклук, заради голямата игра на обжалвания и задкулисни сделки за много много пари (стотици милиони левове). Не можа да напълни буферните паркинги на метрото с коли, нито да построи дори основна мрежа от велоалеи. Може би едно от най-амбициозните неща, с които се захваща е София Тех Парк. За съжаление за Западна и Източна скоростна тангента, които са вътрешно градски магистрали, както и за доизграждане и разширение на бул Т. Каблешков, почти нищо не се говори.

Големият губещ

Северна България (тук живее 30% от населението на страната) – АМ Хемус в голямата си част не е построена, както и почти нищо по скоростните пътища Ботевград – Видин, Русе – Търново, Русе – Шумен, тунела под Шипка.

Задкулисие

Много подозрения има за нагласени конкурси, за изтичане на информация, шпионаж и всякакви други похвати за печелене на обществени поръчки. Това за България е съвсем нормално, защото последните години се изляха милиарди левове в инфраструктура. Големият печеливш са няколкото от големите строителни фирми, които спечелиха поръчките. Някои от големите също фалираха.. както и хиляди малки.

А сега накъде?

Моето мнение е, че след като се завършат започнатите проекти, трябва да се помисли за финансирането на:
– довършване на АМ Хемус
– СП Ботевград – Видин (цялостно довършване)
– СП Маказа – Русе
– довеждане на разширението на пътя от Бургас поне до Слънчев бряг
– велоалеи!

.. в тази последователност.

—

Последна промяна: 5 януари 2014.