Какво се случи на първото и второто заседание на общинския съвет и първите заседания на комисиите ми.
Софийският общински съвет (СОС) работи по следния начин:
- състои се от 61 общински съветници
- има председател, който представлява съвета, който е отделна институция от кмета
- има зам. председатели – прието е да са по един от всяка политическа формация
- заседава 2 пъти в месеца – в четвъртък
- има комисии, подобни на тези в парламента – транспорт, бюджет и финанси, здравеопазване, образование и т.н.
В сегашния общински съвет ГЕРБ, ВМРО и Атака имат мнозинство от 33 човека, а ние – съветниците на Демократична България сме 12. БСП са 15 и има един независим (от Спаси София) и още един „независим“ (Волен Сидеров), който не влезе в сформираната група на ВМРО и Атака. За да бъде сформирана група са нужни 5 човека – ВМРО имат 4 плюс един от двамата от Атака.
На първото ни заседание на 12 ноември беше избран за председател новия-старт такъв – Елен Герджиков с 33 гласа. Ние предложихме и гласувахме за Методи Лалов, но той беше подкрепен само с нашите 12 гласа. Интересното беше, че Волен Сидеров демонстративно не гласува и допускам, че съветникът на Спаси София е подкрепил ГЕРБ.
На второто ни заседание на 19 ноември гласувахме разпределението по комисиите, както и работна група, която да изготви нов правилник за работа на СОС. В комисиите ГЕРБ, ВМРО и Атака също имат мнозинство. Това значи, че ако ние предложим да направим някоя улица пешеходна, а те не харесват идеята – ще гласуват против или въздържали се и нашето предложение ще бъде отхвърлено още на комисия и дори няма да стигне до гласуване в зала.
На 26 ноември имах нещастието да отида на първите си комисии.
Комисия Инженерна инфраструктура и енергийно планиране
Предложих промени в правилника на комисията за по-добра работа на членовете и експертите. Не бяха приети.
В тази комисия не знам дали ще остана, след като се приеме новия правилник – ако се създаде такава по дигитализация – ще се преместя в нея. Нямам физическа възможност да ходя на 3 комисии.
На първото ни заседание се явиха директорите на Топлофикация. Не знам как спят тези хора, но аз нямаше да спя, ако не ги бях попита следните неща:
- Как ще се справят с фактическия фалит на дружеството, което вече има около 800 млн. лв. дългове и за деветмесечието на 2019 има оперативна загуба от 88 млн. лв? – Отговориха ми, че не е важно колко е дълга, а как се управлява.
- Попитах ги защо Христо Ковачки стои на входа и на изхода на Топлофикация, като съответно продаващ и купуващ ток от и за дружеството и защо не продават ток сами, за да имат по-голяма печалба. – Отговориха ми, че нямат капацитет (кадри) т.е. дружеството губи десетки милиони от спестени заплати за специалисти (!!).
- Попитах ги дали още искат да строят завод за изгаряне на боклук на 2 км от центъра на София? – Отговориха ми, че това ще подобри финансовото състояние на дружеството. Явно здравето на хората няма никакво значение, важното е да се подобрят финансовите показатели и да се усвоят едни пари от ЕС.
Заключението ми е, че тези хора нямат място в управлението на Топлофикация. СОС може да ги освободи, но се съмнявам мнозинството на ГЕРБ, ВМРО и Атака да подкрепи такова решение.
Комисия Транспорт и туризъм
Тук председател е Карлос Контрера от ВМРО.
Предложих промени в правилника на комисията за по-добра работа на членовете и експертите. Не бяха приети.
Приехме да освободим един от общинските съветници от ГЕРБ като шеф ЦГМ, защото няма как да съвместява двете длъжности по закон.