Защо ГЕРБ не може да управлява София

28 август 2018, вторник Facebook Twitter Viber

Остава близо година до местните избори, а ГЕРБ в пореден мандат доказаха, че не могат да се справят с управлението на най-големия град в България и нямат визия за развитието му. Възлагането на големи инфаструктурни проекти се съобразява с цикъла на изборите, вместо да се гледа тяхното завършване в най-кратък срок.

София е град превзет от коли, а не град за хората

Всяка година в София се регистрират повече коли в КАТ, отколкото се отписват. Задръствания, липса на паркоместа, замърсяване на въздуха – недалновидната политика на управляващото мнозинство не прави нищо да ограничи броя на колите и не предлага решение на хората, които само с личен автомобил могат да се придвижат до работа.

Увеличаването на обхвата на синята и зелената зони за паркиране поразчиства колите в тях, но ги концентрира много повече в пространствата непосредствено до тях – плащането на годишна винетка пък за тези зони по никакъв начин не гарантира на гражданите свободно паркомясто. Постоянното ново строителство на силно уплътнените квартали допълнително ограничава наличните паркинги и вбесява живеещите в района. Общината тотално е абдикирала от идеята да се строят подземни или многоетажни паркинги – от самата нея или от концесионери и предприемачи. В същото време междублоковите пространства са превзети от автомобили. Общо взето получаваме градска среда, в която с предимство са колите, а нуждата на хората за свободно пространство отива някъде назад.

Така би могъл да изглежда един многоетажен паркинг в Люлин, Младост, Дружба или Надежда. Снимка: Дарик

Данъкът на Голф тройка все още е в пъти по-нисък от този на една Мазда последно поколение, а трябва да е обратното – да се стимулира използването на нови автомобили с двигатели Евро 5 или Евро 6, чиито съвременни стандарти за изхвърляни емисии са много по-екологични. Притежанието на повече от един автомобил на апартамент по никакъв начин не се санкционира. Решението е стикери и за автомобилите по кварталите, без разбира се да се заплаща като за синята и зелената зона.

Новите сгради имат изисквания да се строят с гаражи и вътрешни паркоместа, но остават и собственици на коли, които започват да търсят места около новата кооперация т.е. новите сгради генерират още повече коли в съседните улици.

Липса на пешеходни пространства

Колко пешеходни пространства се направиха в последните години в София? – Витошка между Алабин и Патриарха. И съвсем наскоро – между пл. Света неделя и Алабин. Не е много. Защо освен парковете и малкото пешеходни улици не се обособяват нови пространства, където хората да могат да се придвижват спокойно – ул. Шишман, ул. Съборна, ул. Алабин (между Графа и Витошка)? Не на последно място те привличат и много туристи.

Една от малкото нови пешеходни зони в София. Стопкадър: btv

Общината може да направи и много повече с ремонтите на тротоарите – да отделя по-голям бюджет, с който да се оправят много повече и то не само в центъра.

Объркан градски транспорт

Според кмета Йорданка Фандъкова метрото е основен приоритет на София – спестява милиони човекочаса и вредни емисии. Затова разширяването на метромрежата е основен приоритет на общината. Да, но и тук има няколко недомислици:

• Пероните на 1-ви и 2-ри метродиаметър варират от 105 до 120 м., което преведено значи, че влаковете там могат да са максимум 80 м. – ако всички пероните бяха по 120 м., влаковите композиции можеха да са по-дълги и да поемат повече пътници.
• Пероните по 3-ти метродиаметър позволяват влакове с дължина едва 60 м. – отсега мога да се обзаложа, че няма да могат да поемат целия пътникопоток.
• Интервалите на движение на влаковете са доста странни – 8-9 минути в 16ч и 14 минути след 20ч

Във Варшава влаковете са с около 50% по-дълги. Графика: Спаси София

Общината най-после се сети да не купува автобуси на дизел, а на природен газ или електробуси. Новозакупените на дизел продължават да въртят из града.

Системата за интегриран градски транспорт е все още мираж, въпреки заканата за 80 млн. лева, които са заделени за нея. Ще бъдат изцяло премахнати сегашните устройства за валидиране и ще се монтират нови. Все още не знаем дали ще се плаща на изминато разстояние или на време. А в нормалните страни хората си купуват билети през телефоните и не им се налага да дупчат на перфораторите всеки път, след като се прекачат, дори да прекачат и 3 превозни средства.

Канибалщината при трамвайния транспорт продължава – последно приеха да премахнат 6-цата. Според „Спаси София“ по време на управлението на Йорданка Фандъкова се премахнати 13.7 км трамвайни трасета или 15% от цялата мрежа, която остава само 73 км. Повече в това видео:
https://www.facebook.com/spasisofia/videos/511151332663581/

От друга страна новият подвижен състав е малък процент, в сравнение с всички други остарели трамваи. Добре, че взехме малко „нови“ от началото на 90-те от Швейцария на има-няма 27-28 години.

София не е интегрирала разписанието си с Google Карти – най-елементарния начин да провериш на много места в Европа кога идва следващия влак или автобус, какво му е разписанието и след колко време ще пристигнеш там, където искаш да отидеш.

От инфраструктурата се изисква много повече

Веломрежата е неработеща

Велоалеите не са свързани помежду си, малко са, опасни са както за самите велосипедисти, така и за другите участници в движението. Няма как да се стигне безпроблемно с колело от Дружба до Овча Купел или от Люлин до Младост.

Велоалеята по Раковска. Снимка: 168 часа

Сметосъбирането е надземно

.. вместо да е подземно. Контейнерите за разделно събиране на боклук са крайно недостатъчни. А можеше да е така:

Снимка: Под Тепето

Ж.П транспорт

В София има няколко ж.п. гари, които имат капацитет да поемат много повече пътници в една градска надземна железница, но този потенциал остава неизползван.

Незавършен околовръстен път

В Софийския околовръстен път (СОП) има 2 участъка, които предизвикват километрични задръствания – от Бъкстон до АМ Люлин и от Младост до АМ Тракия. Говори се за обществена поръчка за последния и за строителство над 2 години. Темата Бъкстон – Люлин съзнателно се отбягва с аргумента, че този участък ще е най-скъп и заега „няма финансиране“. Ролята на СОП е да извежда трафика извън града и наличието на тесни участъци по него ограничава тази функция.

Графика: Уикипедия

Недовършена инфраструктура

Толкова пъти съм ги споменавал тези недовършени участъци, че само ги изброявам:

• Кога някой ще се сети да използва пътя до летището, който е абсолютно безконтактен с другата част на градската пътна мрежа, освен с летището?
• Кога тунел под Южния парк ще стане приориотет, като ще изнесе целия трафик от новите кръстовища на две нива на бул. Никола Вапцаров от Цариградско чак до бул. България през бул. Годе Делчев и ще се облекчи движението по Канала?
• Кога ще е готов пробивът Северна скоростна тангента (ССТ) – Ботевградско?
• Кога ще е готов пробивът пробива СОП – Дертлиев?
• Да не се налага пак Трейс да асфалтират януари бул. Монтевидео…? Строителният сезон си заминава есента.
• Монтевидео на 4-тата година ще стане ли? Защо не се дръпна ул. Боряна с кръгово до СОП на Горнобански път, а се прави пореден светофар с изграждащата се в момента част на Монтевидео и се залага поредната тапа?
• Какво стана с Тодор Каблешков между България и Черни връх – ще строим ли някога този булевард изобщо или тактиката на ГЕРБ е да го обещават всяка година? След пробива до Терминал 2 нова основна инфраструктура не се строи. Въобще не споменавам за бул. Илиенци и бул. Рожен до ССТ.. това си е направо химера.
• бул. Копенхаген до Младост кога? Кога ж.к. Младост ще има алтернативно трасе на Малинов? Само махаме трамваи и преасфалтираме… визия никаква.
• Паветата на Пенчо Славейков ще ги махаме ли до Цар Борис или само до Прага? Докога ще пътуват линейки до Пирогов и всички болници в района по павета.. горките пациенти.