Ако бях кмет на София

Накратко:

Мръсен въздух и задръствания
Икономика
Връзка с природата
Общности
И още
Бонус

Фотография: Bin im Garten

От всички 230 населени места, София е на 115 място, според годишното проучване на Mercer за най-добрите градове за живеене в света за 2015 година. Ето някои решения, които могат да ни издигнат на някаква по-престижна позиция в класацията и да направят живота ни в града по-добър.

Мръсен въздух и задръствания

Намаляване на автомобилния трафик

За разлика от незавидната ни позиция по качество на живот, по брой коли на 1000 човека сме от първенците. На хиляда души се падат точно 520 автомобила. В КАТ-София има регистрирани повече от 800 000 превозни средства. Трябва да направим нещо, за да ограничим броя на задръстванията, да разпределим трафика и да намалим замърсяването на въздуха.

Синя и Зелена зона

Една от най-лесните мерки е увеличаване на таксите за синя и зелена зона – да кажем 5 лв. /час и 3 лв. / час. Това е коренно различно от сегашните 2 лв./час и 1 лв./час и със сигурност ще има възпиращ ефект за всеки, който иска да се подстриже в центъра и да се разходи по Витошка. Има и още „по-колоритни“ мерки за ограничаването на колите в центъра на града – на четна/нечетна дата да бъдат допускани само такива с номер, завършващ на определена цифра или да не бъдат допускани сами шофьори в автомобил. Със сигурност кметът ще се сблъска със съществено обществено недоволство, но с обяснение, че това е добре за всички, нещо от тези предложения може и да мине. Все пак правото да дишаш е по-важно от правото да се придвижваш.

Разпределение на трафика

Довършването на околовръстния път на столицата (СОП) също ще спомогне за разпределяне на трафика. В последните 10 години в това отношение се направиха много неща – Южна дъга (ЮД), Северна скоростна тангента (ССТ), в момента се завършва Западната дъга (ЗД). Остават незапочнатите участъци – Младост – АМ Тракия и Бъкстон – АМ Люлин.

В града липсват и някои много важни булеварди – тяхното довършване ще има значителен ефект върху задръстванията:

бул. „Тодор Каблешков“ – от бул. „Цар Борис III“ до бул. „Симеоновско шосе“
тунел под Южния парк между Г. Делчев и Вапцаров
Западна скоростна тангента – от бул. „Цар Борис III“ до ССТ
Източна скоростна тангента – от бул. „Цариградско” шосе до ССТ

Липсват и връзки с околовръстния път и някои от големите булеварди:

бул. „Рожен“ (нов)
бул. „Илиенци“ до Северната скоростна тангента
бул. „Владимир Вазов“ до ССТ
бул. „Петър Дертлиев” до СОП
бул „Ляпчев” до бул. „Цариградско шосе“
разширяване на бул. Черни връх

Кръстовищата на две нива донякъде поотпушиха някои от булевардите, но останаха и такива за довършване:

бул. “Ив. Гешов” и бул. “България”
бул. “Гоце Делчев” и бул. “Цар Борис III”
бул. “Черни връх” и ул. “Атанас Дуков” (по-вероятно да е кръгово)

BRT линии

В София има бус ленти, но няма BRT линии. BRT (Bus rapid transit) изцяло изолира бус лентата от тези за автомобилите и увеличава в пъти скоростта на придвижване на автобуса. Обясненията за липсата на BRT линии са повече от тривиални – няма достатъчно място по улиците, шофьорите ще са недоволни и т.н. Когато има желание – има и как да се направи. Не разбирам защо 100 човека, които пътуват в претъпкан автобус по канала (бул. Евлоги и Христо Георгиеви), трябва да са в същото задръстване като 100 човека, всеки по 1 в 1 кола в същата посока.

Споделени пътувания

Спирането на Uber със сигурност беше класически пример за лобизъм. С аргумент, че Uber не плаща данъци, им беше забранено да оперират в България. Останахме да се радваме на такситата, които също не плащат данъци, но при тях пък и не можеш:

да видиш шофьора и колата предварително
да видиш как се движи към теб
да платиш през телефона

Леко се върнахме в 20-ти век, защото и собствениците на таксиметровите фирми са хора – и те трябва да папкат и да строят дворци в Драгалевци.

Безплатен градски и нощен транспорт

Вдигнахме билета за градския автобус на 1.60 лв. Така той става по-скъп от този за маршрутка, а 2-ма души, които имат кола, определено за 3.20 лв могат да се возят доста. Така общината каза директно – слезте от тролеите, трамваите и автобусите и се качете на автомобилите. Не, аз предлагам точно обратното – да направим градския транспорт безплатен, а липсващите пари от билети и карти да бъдат събрани от столичани от данъците. Така не само шофьорите ще субсидират градския транспорт, но няма да има нужда от контрольори. Безплатният градски транспорт със сигурност ще стане хит и ползващите го хора ще се увеличат. В последните години се инвестираха доста пари в обновяване на авто-парка, купиха се нови тролеи и даже трамваи. Метрото е нещо страхотно, но то не спира до блока на всеки софиянец, а само наземният обществен транспорт може да осигури това удобство. Връщането на 3-те нощни линии, които се пресичат в центъра на града, мисля че е задължително.

Велоалеи

За велоалеите и тяхното значение съм писал и друг път, но ще повторя пак най-важните неща:

Свързване и надграждане на съществуващата и бъдеща вело инфраструктура в обща мрежа
Връзка на големите периферни квартали с центъра чрез велолъчове
Връзка на съседни квартали помежду си чрез велорингове
Безопасни велоалеи
Велопаркинги

Вело-транспортът е нещо невероятно и все още недооценено в България. Той е безплатен, здравословен, екологичен. София е град, в който може да се кара колело ежедневно и с правилна политика, за сравнително прилична инвестиция, може да се изградят стотици километри качествени велоалеи, чиято цена да се избие многократно от намалени задръствания, по-чист въздух, по-бързо придвижване, по-малко болни хора. И най-важното – независимост на придвижването по всяко време на денонощието.

Миене на улиците

Количеството фини прахови частици в София е над нормите. При един хубав дъжд нивото им намалява и се диша по-лесно. Като не вали дъжд – единственият начин да постигнем това е – да мием по-често улиците. Не мисля, че е прекалено скъпо или пък да нямаме вода. Ефектът ще е видим – по-чист въздух, по-малко заболявания на дихателния тракт.

Икономика

Пловдив има Тракия Икономическа зона. София си има Бизнес Парк София (за големи компании), София Тех Парк (за иновации и start-up-и), Икономическа зона Божурище (за по-сериозна промишленост). Общината може да помисли, за мини силициева долина тип концентриране на малки и средни IT компании в определено физическо място – мини квартал със сгради общинска собственост – реновирани и с ниски данъци за фирми в информационния бранш.

Връзка с природата

Витоша

Витоша е едно съкровище, на което не всички софиянци се радват. Общината може да работи в тези насоки:

увеличаване на градския транспорт, водещ до Витоша от центъра на града
кампания за ученици и студенти за групови посещения
стимулиране на хората да ходят в планината през почивните дни

Повече дървета

Столична община може да стимулира хората, да започнат да садят дървета. Зелен град не се става с ограничаване на фините прахови частици, но и със зелен пояс, който да генерира кислород. Тази задача е трудна, но ако всеки софиянец посади по 1 дърво, ще имаме 1 милион нови машини за чист въздух.

Боклук

Не е лошо да приемаме боклука като суровина. Контейнерите за разделно събиране са нещо страхотно, но не всеки в София има достъп до тях. Ако до всеки блок, къща или обществена сграда има кофи за пластмаса, стъкло, метал, хартия, ще събираме и разделяме много повече боклуци. В София липсват и кофите за биологичен отпадък. Ако ги въведем и тях – не виждам много смисъл от контейнерите за общ боклук. Реално всичко може да се изхвърля разделно. Една стъпка по-напред би било и персоналните контейнери – за всеки вход – кофи с катинар. Така ще се стимулират хората да си разделят правилно боклуците. Ако не го правят – глоба и несъбиране, докато не бъде разделен правилно.

Общности

Квартали, блоковете

Санирането на панелките е нещо бленувано и желано.. може би смятано и за непостижимо. Грозната картинка с различна по цвят и дебелина изолация на част от апартаментите във входа, които са успели да заделят пари за топлоизолация, е нещо нехармонично. Столична община работи в тази насока, но кога ли ще дойде денят, в който да видим еднакви по цвят красиви блокове? А в София такива има десетки, може би стотици хиляди.

Кабели на всеки километър

Ако продължим с нехармоничните неща – сноповете кабели между жилищните сгради и на техните фасади. Изключително грозно, може би дори и опасно. Общината се опитва да ги изрязва периодично, но такъв стимул трябва да имат и гражданите – всеки сам може да премахне ненужните кабели от фасадата си. И без това е незаконно да не са вкарани в канали и скрити под земята или в сградната инсталация.

Джвакащите тротоарни плочки

В София има хиляди километри тротоари. С всевъзможни видове големина, цвят и обем плочки. В последните години започна кампания за подмяна на цели улици с нови тротоари. Похвално. Все още има обаче основни булеварди и ключови кръстовища, където не само при дъжд някоя плочка може да те „наплюе“, но и буквално можеш да се пречукаш. Също така мисля, че тротоарите имат нужда от понижене на местата, където пресичат улица. Гранитните бордюри от по 20 см. са трудно преодолими за детски, идвалидни или ръчни колички, че понякога и за обикновен човек. Освен ако майките не минат на 4×4. Местата, където тротоарите са обособени за споделяне между парко-места и пешеходци, също има нужда от понижение.

Ледът през зимата

Ако има човек, който да не е падал на дебел лед през зимата, трябва да се чувства щастливец. Решението е да започнем да си чистим пред дома, а общината да се грижи за общите части, но все още не може да покрие всички.

Електронна София

Диалог с гражданите – най-лесно такъв би могло да бъде постигнат по електронен път. Държавата не може да си подкара електронното правителство. София може да направи свое – градско. Най-малкото за общуване с домоуправителите. А това е пряк достъп до всеки от входа. Електронната София може да промени начина на общуване на хората с кмета и общинския съвет – да стане двупосочно.

Гета

Филиповци, Факултета – местни медиатори, училища, намиране на работа за нискоквалифицираните.