Ако не се реформира, БДЖ ще фалира

12 януари 2015, понеделник Facebook Twitter Viber

След 20 години си представям в България да хвърчат пътнически скоростни влакове със 160 км/ч между всички големи градове. Хората ги ползват като основно средство за придвижване, просто защото са по-бързи, по-евтини и по-сигурни (да не говорим и колко са екологични). Централните гари са ремонтирани и всякакъв градски транспорт минава през тях, като прави удобна връзка за засиления пътникопоток.

Също така има международен влак стрела, който пътува всеки ден между Истанбул, София и Виена. Скопие, Белград, Букурещ и Атина са на една ръка разстояние, защото Европейският съюз е финансирал всички междудържавни връзки, като е обявил влаковете за основен приоритет.

Така си го представям жп транспорта в България, но без сегашното БДЖ – превозвач, който има средна възраст на влаковете приблизително между 30 и 50 години, средна скорост около 60 км/ч, повече дългове, отколкото струва самият той и служители и пътници, които я възприемат като допълнителна социална система.

„БДЖ – Пътнически превози“ превозва все по-малко пътници

През последната година БДЖ е превозила 5% от всички пътници в България. От началото на 90те този процент пада с всяка година. Комбинацията от бавни, закъсняващи стари влакове е накарала голяма част от потенциалните клиенти на БДЖ да потърсят друг вид транспорт.

Неоптимизирано разписание

Другото спорно нещо е разписанието на БДЖ, което всяка година се преписва от предишната и нито ръководството на компанията, нито политиците смеят да го променят. Нежеланието на пътниците и персонала разписанието да се оптимизира, като последните смятат всяка промяна за посегателство над личните им свободи, води до празни влакове, като процентът на възвращаемост на парите, дадени от данъкоплатците вагоните да се возят, достига минимума от 2%.

„БДЖ – Товарни превози“ има силна конкуренция

Другата част от бизнеса на БДЖ за превоз на товари е под огромен натиск на конкуренцията. След като Кремиковци фалира, „БДЖ – Товарни превози“ остана без основния си клиент. Сега пазарът е наситен със седем частни превозвача с лиценз за жп превози, като за такъв кандидатства поне още една компания. Държавата имаше идея да приватизира товарната част на БДЖ през първия кабинет на Бойко Борисов, но междувременно той подаде оставка. Сега, след като за втори път е министър председател, пак се заговори за приватизация на „БДЖ – Товарни превози“. Цената ѝ щеше да е доста по-висока, ако беше приватизирана преди да се дадат лицензи на частните превозвачи.

На загуба

БДЖ не може да изкара толкова пари, колко харчи. Всяка година държавата субсидира БДЖ със стотици милиони левове. Това е един голям минус за бюджета и за хората, които въобще не ползват жп транспорт.

Социалното предприятие БДЖ

За социалните помощи има други структури на държавата. БДЖ е, за да превозва пътници. Нейната функция не е да запази от изчезване села и градове с намаляващо и застаряващо население, нито път да осигурява в пъти по-евтин превоз, от реалната му стойност. Още по-малко задачата на БДЖ е да осигурява работни места на райони, където няма друга работа. Нейната цел е да превозва пътници. Когато пътниците от тези населени места са малко, влаковете, които пътуват до там са нерентабилни. В ползва на обществото е тези влакове да бъдат заменени с друг вид превоз – лични коли, междуградски автобуси, маршрутни таксита, споделено пътуване.

Синдикатите какво точно защитават?

При всяка идея на ръководството на БДЖ или на политиците за реформи в БДЖ, първите които се обаждат са синдикатите. После слушаме „загрижени“ политици, предимно от опозицията (която и да е в момента). Накрая виждаме по новините сърцераздирателни истории на хора, които няма да могат да стигат до работа и ще загубят доходите си. Този сценарий се е разигравал многократно. Всякакви идеи за уволнения (така нареченото редуциране на персонала) или оптимизацията на влаковете (премахване на нерентабилните линии) е ключова дума за споменаване на колективния трудов договор на железничарите. А синдикатите освен да пазят броя на последните, за да събират членски внос от тях всеки месец, други проблеми на работниците в БДЖ вълнуват ли ги? Не ги ли вълнува, че без реформи тези хора получават смешни заплати при неприятни условия на труд, като рано или късно ще загубят работата си, след като БДЖ фалира и трябва да са късметлии, ако преди това се пенсионират?

БДЖ не притежава релсите и гарите

_{Железопътен транспорт в България}

Национална компания железопътна инфраструктура (НКЖИ) е компанията, която притежава релсовия път и гарите. БДЖ е превозвач, който притежава влакове, вагони и лиценз да се движи по релсите на НКЖИ. Последната е и бенефициент по европейските програми, като изграждането на новите скоростни трасета се възлага от нея. В момента в строеж, със финансиране от стария програмен период 2007-2013 и предприсъединителните фондове, се изграждат скоростните отсечки Пловдив – Бургас и Пловдив – Турска/гръцка граница. Очаква се през новия период от оперативна програма Транспорт и механизмите „Свързана Европа“ и планът „Юнкер“ да се направят направленията Драгоман – София – Пловдив и да се завърши Пловдив – Бургас. Така около 2020 ще имаме изградени едва железопътните магистрали Тракия и Марица.

—

Бъдещето на „БДЖ – Пътнически превози“

Аз лично виждам няколко сценария. И при трите НКЖИ успява да ремонтира основната част от жп мрежата, а гарите са дадени на концесия и са ремонтирани:

1) При липса на реформи: БДЖ да последва съдбата на Кремиковци – намаляване на персонала, увеличаване на дълговете до нива, при които държавата не може да поддържа компанията повече – фалит и драма. После се случва вариант 3, без обаче частта за приватизацията на БДЖ.

2) При осъществени реформи – БДЖ е оздравена компания – персоналът е орязан, нерентабилните влакове също. Компанията успява да излезе на печалба, започва да си плаща дълговете. ЕС отпуска пари за закупуването на нови влакове.

3) Приватизация – БДЖ се приватизира. Парламентът гласува за децентрализация на пътническите жп превози. В страната започват да превозват пътници частни оператори, които се борят на свободния пазар като конкуренция и предлагат все по-добро качество на конкурентни цени.

И нещо за вдихновение и размисъл

Карта на ж.п. операторите в Холандия