Отчет за май 2021 на Симеон Ставрев като общински съветник

03 юни 2021, четвъртък Facebook Twitter Viber

През май месец Столичен общински съвет имаше 1 заседание:

• ЗАСЕДАНИЕ № 33 НА СТОЛИЧНИЯ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ от 22 май 2021 г. – ГЕРБ внесоха стратегия за достъпна градска среда без нито една дума в нея за ремонт на тротоари; в ЦГМ и Столичен автотранспорт ЕАД потънаха нови 10 млн. лв.; ЦГМ пое нов дълг, който както показва практиката – ще бъде опростен на дружеството от Столична община.

Попитах Топлофикация София защо за последните 5 години гражданите в района на ул. „Шишман“ не са имали топла вода почти една година

„Към мен, в качеството ми на общински съветник в СОС, се обърнаха граждани с коментари относно предстоящия ремонт на ул. „Шишман“ от ул. „Ген. Паренсов“ до пл. Народно Събрание. От сайта на Топлофикация София ЕАД става ясно, че топлата вода ще бъде спряна в период на пандемия за 5 месеца (от 10.05.2021 до 10.10.2021), т.е. докато тече ремонтът на ул. „Шишман“, за жителите на отделни сгради, намиращи се на улиците „Ген. Гурко“, „Г.С. Раковски“, „Аксаков“, „6-ти септември“, „Граф Игнатиев“, „Хаджи Димитър“, „Цар Иван Шишман“, „Славянска“, „Иван Вазов“, „Добруджа“, „Юрий Венелин“, „Ген. Паренсов“, „Мальовица“, „Достоевски“, както и на бул. „Васил Левски“. Обяснението за спирането е, че ще се ремонтират топлопреносни съоръжения, в което няма нищо лошо освен, че миналото лято пак нямаше топла вода в същия квартал със същото извинение в рамките на два месеца. През 2018 заради ремонт на ул. „6-ти септември“ в района нямаше топла вода един месец. През 2016 пак по същата причина топлата вода беше спряна за около 9 седмици. В рамките на 5 години Топлофикация София ще прекара около 1 година в ремонт на тръби в района на ул. „Шишман“ и съответно ще лиши гражданите от топлоподаване.

За не не остава съмнение в професионализма на Топлофикация София ЕАД и в желанието на общинското дружество да предоставя най-качествената услуга на гражданите, моля да ми отговорите на следните въпроси за карето бул. „Васил Левски“, бул. „Патриарх Евтимий“, ул. Георги С. Раковски“, бул. „Цар Освободител“:
❓ В периода 2016 – 2021 (включително) за колко дни е спирана топлата вода всяка година;
❓ Колко и какви ремонти са извършвани за всяка от годините 2016 – 2021 (включително) и колко работници са участвали в тях;
❓ Колко пари са стрували на Топлофикация София ремонтите в посоченото каре за периода 2016-2021 (включително);
❓ Топлофикация София има ли план как да осигурява по алтернативен начин топла вода в кварталите, където извършва многомесечни ремонти?“

Пълното ми питане:

Критикувах ГЕРБ за внесената от тях стратегия за достъпна градска среда без нито една дума в нея за ремонт на тротоари

На заседание на комисията по транспорт в СОС с учудване установих, че в „Стратегия за достъпна градска среда за всички на територията на Столична община 2018-2022г“ думата тротоар присъства точно ВЕДЪЖ. Предложих въпросната стратегия да се НЕ се гласува, докато в нея не бъде записано колко квадратни метра тротоари ще бъдат ремонтирани през 2022, което е и най-лесната за изпълнение мярка и би имала най-голям ефект за достъпна градска среда. Предложението ми НЕ беше прието от мнозинството на ГЕРБ и ВМРО в СОС, което най-просто значи, че тях НЕ ги интересува състоянието на тротоарите в София.

На 33-тото заседание на СОС беше внесена „Стратегия за достъпна градска среда за всички на територията на Столична община 2018-2022г.“ от г-жа Албена Атанасова, зам.-кмет от ГЕРБ. Предложих точката да бъде отложена. В доклада няма нито дума за цялостна стратегия за ремонт на тротоари и скосяване на бордюри на кръстовища, което е основна част от достъпната градска среда. Има споменати ремонти на инфраструктурни обекти, разпръснати из целия град, като например строително монтажни работи (СМР) на Северна скоростна тангента, където не съм много убеден дали изобщо някой използва тротоарите, след като разрешената скрост там е 120 км/ч. Самото изграждане на кръгово кръстовище на бул. „Св. Кл. Охридски“ и бул. „Андрей Ляпчев“, което е споменато също в доклада, е повече от наложително, но не мога да разбера с какво това ще допринесе за по-достъпна градска среда, освен за намаляване на катастрофите в споменатия участък.
❗ В този си формат този план е безсмислен. Представлява на практика още една таблица, която описва известни на нас проекти, които са предвидени за реализация от Столична община. Това за мен е подигравка с хората. Учуден съм, защото в доклада пише, че е съгласуван с 8 зам.-кмета. Или тези хора не ходят по тротоарите и не виждат колко сериозна нужа имат те от ремонт или проблема с недостъпните тротоари въобще не ги интересува.
❗ Липсва дори конкретен ангажимент за ремонт на определени кв. километри тротоари, което е най-лесната мярка за изпълнение и би имала най-голям ефект за достъпността на градска среда. Не се говори за скосяване на тротоари, поради което се налага на много граждани и в кварталите и в централната градска част да прескачат бордюри. Споменават се ремонти на разхвърляни из целия град пътни отсечки, но няма ясна визия за цялостна подмяна на тротоарите и скосяване на бордюрите, което една стратагия точно трябва да предвиди. В тази стратегия трябваше да пише – 2021 г – подмяна на 200 км2 тротоари в един кои си райони и скосяване на бордюрите на 500 кръстовища. За 2022 г .. и т.н.
❗ Планът представлява съвкупност от описани текущи проекти на Столична община, които са с друга цел, но понеже в тях има мерки за достъпност, те са включени в плана.
❗ Например – включен е проектът за банята в Овча Купел, защото има предвидени за изграждане 2 асансьора.
❗ Или пък – включени са ремонти на пътни участъци.
❗ Дори са включили в плана като мярка, издаването на стикери за безплатно паркиране на инвалиди по местоживеене, което си е текуща услуга по Наредбата за организацията на движението, предоставяна от ЦГМ!
❗ Като цяло, дори предвидените проекти в плана са стари или текущи проекти, които са забавени във времето и просто се преписват от план в план.
❗ В плана за 2021 г. не намирам една целенасочена мярка, която да е предвидена изрично в него, а не да е част от друго.
❗ Отчетът на предишните планове пак описва проекти, които не са целенасочени – продукт на предишния план. В отчета са доста от проектите в плана за 2021 г., които се преписват, защото не са изпълнени поради една или друга причина.

В крайна сметка ГЕРБ, СДС, ВМРО и Атака (в зелено) приеха този безсмислен доклад/стратегия.

Попитах Фандъкова защо няма да има подземен обществен паркинг под площад Македония

Като ваш общински съветник от Демократична България в Столичен общински съвет попитах г-жа Кметицата (която все още се прави, че не може да разбере защо е виновна, че няма достатъчно места в детските градини в София, въпреки че е кмет вече 12 години), защо НЕ се прави подземен обществен паркинг под площад Македония, след като така и така ще се ремонтира. Общо взето ми е отговорила, че няма да се прави, защото през 2012 година е направено обществено обсъждане и гражданите от района са казали „НЕ“. Винаги съм подкрепял обществените обсъждания. В случая обаче кметицата е пропуснала следните факти:
⛔ Обсъждането е направено преди 9 години;
⛔ Оттогава колите в София са се удвоили;
⛔ Проблемите с паркирането и трафика са доста по-различни.
Трябва да се отбележи, че самата Столична община е разработвала проект за подземен паркинг под площада преди общественото обсъждане през 2012 т.е. имала е идея за изграждане на такъв. При това положение Фандъкова е можела да си свърши работата като изтупа папките от прахта на някоя от своите дирекции, представи отново проекта, подобри го при необходимост и организира ново обществено обсъждане. Но това явно е много сложно и затова просто ще се излеят 45 млн. лв. без ДДС за ремонт на трамвайните релси на трамвай 5, без никаква цялостна визия за решаване на транспортните проблеми на града.
Изграждането на обществен паркинг под площад Македония:
✅ Ще намали трафика в тази част на града;
✅ Ще реши проблема с паркиране в тази част на града;
✅ Ще намали замърсяването на въздуха от колите.

Да не си мръднеш пръста по толкова важен въпрос за мен е НЕКАДЪРНОСТ.

По информацията, която намирам от 2007 година за подземен паркинг под площад Македония, разбираме че е предвиден със следните параметри:
➡ Проектът е разработен от общинското предприятие Софпроект-ОГП.
➡ Подземният паркинг е предвиден на две нива за 1100 автомобила, или по 550 места на всеки етаж.
➡ Проектът предлага ситуиране на обекта по начин, който осигурява минимално засягане на съществуващата дървесна растителност по кръга на площад Руски паметник. Запазват се и дърветата по тротоарите към застройката по бул. Македония.
➡ Предвижда се паркингът да се обслужва от две еднопосочни рампи – входяща и изходяща, разположени в северната част на площад Руски паметник, и една входяща рампа от бул. Христо Ботев. Първите са с наклон съответно 12%, а втората – 12.80%.
➡ На кота – 4.60 м се намира първото подземно ниво, а второто е на кота -7.70 м. Дължината на рампите при площад Руски паметник е 38 м, а при бул. Христо Ботев – 36 м. Според броя на автомобилите (1100) паркингът отговаря на противопожарните норми за една рампа при капацитет 400 автомобила.
➡ Радиусът на вътрешния кръг под площад Руски паметник е 25.50 м, а външният е променлив, като достига до 53 м в южната част.
➡ Габаритът под бул. Македония е с ширина 27 м и дължина 413 м. Растерът на колоните в правия участък е 5.00/8.00/5.00/8.00 м в напречна посока и 8.00 м в надлъжна. В кръговата част растерът на колоните е приблизително същият. При изграждане на паркинга между шлиц стената и първия ред колони в северната част подовата конструкция на първо подземно ниво трябва да бъде изпълнена от сглобяеми елементи, така че да бъде възможно демонтирането им в етап, при който се предвижда там да преминава трамвайното трасе. (последното отпада, защото е мислено трамвай 5 да минава подземно, което вече не е валидно, защото се изгради 3-ти метродиаметър и тази идея вече не е налице)
➡ Рампите за второто подземно ниво са на същите места, но наклоните са от порядъка на 8.0%. Всяко от двете подземни нива е разделено на клетки с ширина 2.50 м и дълбочина 5.50 м.
➡ Предвижда се ситуирането на четири стълби с асансьори за пешеходци – в западната и източната част на площад Руски паметник, в северната част на бул. Македония – близо до кръстовището с ул. 20 април и при бул. Хр. Ботев.
➡ При първоетапното решение съществуващото трамвайно движение ще остане на ниво терен в средата на булеварда, като има възможност да се направи зелено трасе по приложените детайли. Автомобилното движение остава в двата локала на булеварда, както досега.

Пълното ми питане и отговор може да намерите тук:

Тествах новата тикетинг система

Споделям първите ми впечатления от новата система за таксуване на пътниците в градския транспорт:

➡ Вчера отидох в офис на ЦГМ, където ми издадоха доста бързо нова карта (нова пластика струва 2 лв.) – старите карти още са валидни, но няма да бъдат повече подновявани след изтичането на платените абонаменти и билети в тях.
➡ В офиса на ЦГМ посочвате email адреса си и телефонния ви номер. Важно е да са въведени правилно от служителите – дават ви лист – написвате им ги четливо. После им ги повторете. Това се прави еднократно.
➡ След това при регистрация в новия портал на градския транспорт webportal.sofiatraffic.bg посочвате същите email и телефон и получавате на мейла линк за потвърждение, а на телефона – СМС код. След като натиснете линка и въведете и кода, процедурата е завършена.
➡ В портала вече виждате новата си карта за градския транспорт и може да си купувате вече билети и карти онлайн.
➡ Аз не си заредих въпросната нова карта, защото в старата още имам неизтекъл годишен абонамент.
➡ Когато вече си платя следващия годишен абонамент – ще го направя на новата ми карта и ще мога да виждам всичките ми пътувания в уеб портала.

Кои са положителните страни на новата система за таксуване:

✅ Хартиените билетчета останаха в миналото.
✅ Вече могат да се купуват билети и картия за ГТ изцяло онлайн.
✅ Може да си следите в портала всички пътувания.
✅ Може да плащате диретно с банкова карта в наземния транспорт карти или билети, без да имате издадена карта за пътуване от ЦГМ, което според мен е страшно удобно. Контрольорите после могат да прверят дали сте платили като просто доближите банковата си карта до тяхното устройство.
✅ Ако имате закачена банкова карта към телефона и ли часовника – може да платите и с тях.
✅ Системата събира доста информация за пътуванията, на базата на която може да се променят маршрути на линии, да сме сменя тарифна политика, да се добавят или премахват коли по определи линии, за да се оптимизират.

Кои са отрицателните страни на новата система за таксуване:

⛔ В общинския съвет трябва да приемем промяна в съществуващата наредба, за да заменим еднократния билет от 1.60 лв. с такъв за време или за разстояние.
⛔ Не може да плащате с банкова карта в метрото, което е зле, защото там има доста пътникопоток и тази услуга би била удобна на гражданите. Очаквам Метрополитен да започнат да приемат плащане и с дебитни карти възможно най-скоро.
⛔ Автоматичният лимит от 4 лв за дневни пътувания при плащане с банкова карта не знам дали работи – реално ако се качите в 1 автобус, 1 тролей и 1 трамвай и плащате с банкова карта трябва да ви таксуват по следния начин картата – 1.60 лв, 1.60 лв, 0.80 лв. Ако се качите след това на колкото и да е превозни средства в рамките на 24 ч. – не трябва да бъдете таксувани. След като в метрото банковите карти още не работят – дневната карта (таскувана с банкова карта) не е налична.