Обзор - инфраструктурата в България (2009-2015)

Накратко:

  • Магистрали
  • Софийски околовръстен път (СОП)
  • Софийско метро
  • Скоростни пътища
  • Ж.П.
  • София не е България, но все пак..
  • Големият губещ
  • Задкулисие
  • А сега накъде?

Това е един кратък обзор на инфраструктурните обекти в България, които бяха или ще бъдат завършени в периода 2009 – 2015. Защо точно за тези години – защото инфраструктурата се изгражда предимно с евро средства и защото те започнаха да се усвояват едва към 2009, а програмния период за изпълнение на договорите е 31 декември 2015. Принципно периодите са 2007-2013 и 2014-2020, но към последната година се добавят 2, в които всички проекти трябва да приключат.

Етапите на планиране и строителство на инфраструктурните обекти са:

  1. предпроектни проучвания
  2. идеен проект
  3. технически проект
  4. търг
  5. евентуални обжалвания (напоследък много модерни)
  6. сключване на договор с изпълнителя
  7. реално строителство
  8. акт 16 – предаване на обекта и пускането му в експлоатация

Съкращения:
АМ – автомагистрала
АПИ – Агенция Пътна Инфраструктура
СОП – Софисйки околовръстен път
ЗД – западна дъга на СОП
ССТ – Северна скоростна тангента (пресича косо СОП)
ОП – оперативна програма на Европейския съюз
МД – метродиаметър

Да напомним:
пътна лента – по нея се движи 1 кола в една посока
пътно платно – обединява 1 или повече ленти, по магистралите в България обикновено има по 2 платна с 2 активни ленти за движение и една аварийна в посока, посоките са 2

Магистрали

Микро страница за магистралите в България

Автомагистрали в България
Графика: Уикипедия

А1 Тракия – връзка на София с Бургас – през 2013 беше завършен и последният лот на АМ Тракия. Сега от София до Бургас се стига за 3 часа. В YouTube има клипове на болни хора, които взимат участъка и за 2 часа.

А2 Хемус – връзка на София с Варна – също през 2013 се изгради връзката на АМ Хемус със Софийския околовръстен път, което е най-натоварения участък в България на базата коли/час. Хемус беше удължена с няколко километра и до село Панайот Волово, като в момента от края на този участък се строи и отсечката до село Белокопитово, където ще свърже АМ Хемус с пътя за Русе. АМ Хемус е големия губещ – за оставащия участък от Ябланица до Белокопитово няма дори идеен проект. Засега се говори от АПИ и ресорният министър, че в новия програмен период 2014-2020 ще се проектира и ще се опитаме да построим АМ Хемус до пътен възел Плевен/Ловеч. В строителните форуми преобладава мнението, че тази магистрала трябва да бъде продължена поне до Велико Търново, защото там се събират пътищата от Русе и Варна/Шумен.

А3 Струма – връзка на София с югозападна България и границата с Гърция – Големият печеливш. До 2007 година тази магистрала физически не съществуваше. През 2013 тя беше удължена до Дупница, като в момента се строят участъците Дупница – Благоевград (лот 2) и Сандански – Гръцка граница (лот 4). През новия програмен период 2014-2020 АМ Струма ще бъде довършена, като много голяма част от парите по направление пътища, ще отиде точно за нея. Завършването и на последния лот 3 – Благоевград – Сандански – е задължително, за да не загуби страната ни финансирането за другите 3 лота. Лот 3 ще бъде разделен на 3 под лота, като лот 3.2 ще бъде почти изцяло 13-15 км тунел, което е изключително скъпо. Прави се с цел да се запази уникалното биоразнообразие по поречието на р. Струма. И затова пари за магистрали ще има почти и само за АМ Струма и да се надяваме, че ще останат и за АМ Хемус.

А4 Марица – връзка на АМ Тракия с турската граница – всички незавършени участъци от нея са в строеж. Очаква се да бъде довършена през 2014 и е доста вероятно това наистина да се случи. Това ще е третата изцяло построена магистрала в България.

А5 Черно море – връзка на Варна с Бургас – от нея има изградени 10 километра около Варна. За нея нищо не се говори и е доста назад в приоритетите. Нейното изграждане още повече се поставя под въпрос с постепенното разширяване на пътя от Бургас през Ахелой до Несебър – Слънчев Бряг, който ще добие същия габарит като този Бургас – Созопол – 2 пътни платна с по 2 ленти.

А6 Люлин – връзка на СОП с лот 0 на АМ Струма – първата завършена изцяло магистрала в България. Годината е 2011. Без коментар. Иначе АМ Люлин е много важна, защото извежда трафика към югозападна България директно на АМ Струма.

АМ София – Калотина – напоследък се говори, че част от нея ще бъде финансирана по механизма Свързана Европа и по точно – Калотина – Храбърско. Защо точно този участък – защото останалата част на пътя до СОП е доста широка, а и може да няма пари за нея.

Софийски околовръстен път (СОП)

Микро страница за СОП

Софийски околовръстен път
Графика: OpenStreetMap – Зелените участъци са с магистрален габарит.

Софийски околовръстен път
Графика: Строителство Градът

СОП е връзка между 4 магистрали – Тракия, Хемус, Калотина и Струма… .т.е. да не кажа обектът с най-голямо значение от всички инфраструктурни обекти. Също така в СОП се вливат още много пътища и булеварди и по него се извършва както транзитния трафик на София, така и част от вътрешноградския трафик, който успешно излиза от центъра. Историята на строителството и особено на разширяването на СОП е нещо средно между драма, комедия и трагедия с перспектива в близките години все пак да имаме доизградени най-важните части от него с магистрален габарит. През 2012 година беше довършена южната дъга – връзката на Младост с бул. България, както и на всички южни квартали към центъра на града. По нея преминава и доста от транзитния трафик по направлението АМ Струма – АМ Тракия / АМ Хемус. Като цяло, изключително важно съоръжение. Връзката между АМ Тракия и АМ Хемус също е с магистрален габарит, с изключение на недостроения мост над ж.п. линията при Казичане. Това е и една от детските ми мечти – да се довърши този участък и повече да не виждам горе полицаи да дебнат за превишена скорост над 50-60 км/ч. Други два много важни участъка от СОП са ЗД (Западна дъга) и ССТ (Северна скоростна тангента). Реално те ще свържат АМ Люлин/АМ Струма с АМ Калотина и АМ Хемус и АМ Тракия. ЗД е разделен на 2 лота. Лот 1 вече се строи, но търгът за лот 2 беше анулиран и в строителните форуми мнението е, че през 2014 ще има нов търг и сключване на договор. Търгът за ССТ беше обжалван няколко пъти пред ВАС (Върховния административен съд – последна инстанция) като се очаква през февруари 2014 да се сключи и договор за строителство. Със завършването, да се надяваме към края на 2015 на ЗД и ССТ, най-после ще имаме отпушване на трафика по СОП и директна връзка на всички магистрали, които започват от него. Ще останат 2 парчета от СОП, които също трябва се построят някога – Младост – АМ Тракия и бул. Бъкстон – АМ Люлин, за да може да кажем, че целия СОП е с по 2 плътна с по 3 ленти в посока, но засега за тях няма предвидено финансиране.

Софийско метро

Микро страница за Софийското метро

Софийско метро
Графика: Метрополитен

Софийско метро
Графика: Строителство Градът

Метрото в София е един от малкото инфраструктурни проекти, финансирани от фондовете на ЕС, които се дават за пример. Самият факт, че за откриването на участъци в София пристигнаха председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой и председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу доказва, че това е.. истина. Днес в София има 2 метро линии с общо 27 станции, като в строеж са още 7 – 4 от разширението до летището и 3 от разширението до Бизнес парка. Договорът за още една – продължение на МД 2 от станция Джеймс Баучър до мол Парадайс (кръстовището на бъдещия и така нужен бул. Каблешков и бул. Черни връх) с още една станция предстои да се сключи през февруари 2014. Техническият проект за МД3 вече е изготвен и предстои през 2014 да се сключат договори за строителство на лотове от него. Метрото е един от инфраструктурните обекти, с които по мое мнение, трябва да се гордеем много.

Скоростни пътища

Микро страница за скоростните пътища в България

Скоростни пътища в България
Графика: SkyscraperCity

Скоростните пътища са нещо като магистрали, но без аварийни ленти и с разделителна метална мантинела между двете платна или с джърсита (бетонни мантинели).

Тук нещата са много зле. Предвени са да бъдат построени: Ботевград – Видин, ГКПП Маказа – Русе, Русе – Шумен, Дупница – Кюстендил, Дупница – АМ Тракия през Самоков. В момента се работи само по обходните пътища на Монтана, Враца и Габрово. През януари ще пъде пуснат участъка Кърджали – Подкова, което ще намали значително пътя от АМ Марица до Гърция и ще го направи доста по-безопасен. Говори се, че през новия финансов период ще бъде проектирана и построена само отсечката Видин – Монтана. Под „говорене“ имам в предвид – само за това ще има пари. Нуждата от каквато и да е инфраструктура в Северозападния край е крещяща – това е най-бедния регион в Европа, с току що построен Дунав Мост 2 при Видин и силно затруднен достъп до него. СП Маказа – Русе е нещото, което би извело безконфликтно трафика от Турция до р. Дунав. Какви ли неща не се чуха за финансиране на този път – то не бяха катарци, не бяха турци. В момента за него нищо не се говори. За другите скоростни пътища не ми се коментира.

Ж.П.

Микро страница за ж.п инфраструктурата в България

Ж.П. инфраструктурата в България
Графика: Вестник Строител

Като цяло не бяха направени много неща, но се работи в насока да се свържат до 2020 направленията Сръбска граница – Бургас/Черно море и Сръбска граница – Турска граница. Тези участъци припокриват магистралите Калотина, Тракия и Марица. Не малка част от парите по направление железопътен транспорт бяха отделени за метрото, но се очаква повече пари за ж.п инфраструктура да се налеят до 2020, отколкото за магистрали.

София не е България, но все пак..

Микро страница за инфраструктурата на София

София построи и изгражда нови кръстовища на 2 нива, които са част от естествените рингове около центъра на града. Построи няколко пробива на булеварди (Копенхаген и Царица Йоанна) и може да направи поне още толкова (Сахаров/Ляпчев и Петър Дертлиев). Опитва се да вдъхне нов живот на няколко музея, но пък в същото време се построиха доста повече молове. София вече има спортна зала и нова летищна кула, но още няма завод за преработка на боклук, заради голямата игра на обжалвания и задкулисни сделки за много много пари (стотици милиони левове). Не можа да напълни буферните паркинги на метрото с коли, нито да построи дори основна мрежа от велоалеи. Може би едно от най-амбициозните неща, с които се захваща е София Тех Парк. За съжаление за Западна и Източна скоростна тангента, които са вътрешно градски магистрали, както и за доизграждане и разширение на бул Т. Каблешков, почти нищо не се говори.

Големият губещ

Северна България (тук живее 30% от населението на страната) – АМ Хемус в голямата си част не е построена, както и почти нищо по скоростните пътища Ботевград – Видин, Русе – Търново, Русе – Шумен, тунела под Шипка.

Задкулисие

Много подозрения има за нагласени конкурси, за изтичане на информация, шпионаж и всякакви други похвати за печелене на обществени поръчки. Това за България е съвсем нормално, защото последните години се изляха милиарди левове в инфраструктура. Големият печеливш са няколкото от големите строителни фирми, които спечелиха поръчките. Някои от големите също фалираха.. както и хиляди малки.

А сега накъде?

Моето мнение е, че след като се завършат започнатите проекти, трябва да се помисли за финансирането на:
– довършване на АМ Хемус
– СП Ботевград – Видин (цялостно довършване)
– СП Маказа – Русе
– довеждане на разширението на пътя от Бургас поне до Слънчев бряг
– велоалеи!

.. в тази последователност.

Последна промяна: 5 януари 2014.

Блог

Симеон Ставрев и неговите ангажименти в следващия Столичен общински съвет – част 4

Симеон Ставрев и неговите ангажименти в следващия Столичен общински съвет – част 4

Симеон Ставрев и неговите ангажименти в следващия Столичен общински съвет – част 3

Симеон Ставрев и неговите ангажименти в следващия Столичен общински съвет – част 3

Симеон Ставрев и неговите ангажименти в следващия Столичен общински съвет – част 2

Симеон Ставрев и неговите ангажименти в следващия Столичен общински съвет – част 2

Симеон Ставрев и неговите ангажименти в следващия Столичен общински съвет - част 1

Симеон Ставрев и неговите ангажименти в следващия Столичен общински съвет - част 1

Отчет за юни, юли и август 2023 на Симеон Ставрев като общински съветник

Отчет за юни, юли и август 2023 на Симеон Ставрев като общински съветник

Отчет за март, април и май 2023 на Симеон Ставрев като общински съветник

Отчет за март, април и май 2023 на Симеон Ставрев като общински съветник

Към блога

Медиатека

За какво ще използва приетият бюджет на София от над 2,6 млрд. лв.

За какво ще използва приетият бюджет на София от над 2,6 млрд. лв.

Симеон Ставрев, ДБ, пред novini.bg: В СОС трябва да търсим и намираме най-малкото общо кратно, а не  да правим циркове за пред хората

Симеон Ставрев, ДБ, пред novini.bg: В СОС трябва да търсим и намираме най-малкото общо кратно, а не да правим циркове за пред хората

Как да бъде изградена "умна" мобилност в София? Разказват общински съветници

Как да бъде изградена "умна" мобилност в София? Разказват общински съветници

Към медиатеката
Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK