Маршрутът е: София – Калотина – Цариброд (Димитровград) – Ниш – Белград – Нови Сад

483 km – about 6 hours 29 mins – може би малко повече, защото постояхме на границата половин час. Дано някой ден България и Сърбия да са в Шенгенската зона и да няма въобще граница.

Иначе целта е ясна – Петроварадинската крепост. Четири дни фестивал. През деня се спи. Спахме в една приятна квартира, няма го кошмара от жегата, която те събужда още в 12.

Имаше много сцени, много музика, много артисти, но най-вече запомящо беше представянето на Chemical Brothers. Сега ми остава да чуя на живо и Orbital.

Финалът на световното първенство го даваха на няколко големи екрана и почти всички бяха за Холандия, нямам представа защо.

Пияната паплач от англичани – без коментар. Както някой каза – на този фестивал ходят големи злета, а на други като Glastonbury са много културни.

Запомних Събия с големите вкусни плескавици за малко пари, евтините разговори и смс-и. Не ми хареса, че имахме уговорена среща с полицията за интервю и те не дойдоха. Чудя се как може народно събрание да е “скупщина”, а театър “позорище”. Разбирахме ги сърбите като говореха по-бавно и те нас.

Нови Сад е красив град, личи си че там са живяли и унгарци и германци и хървати.

Самият фестивал Аларм’10 си беше популизъм на мобилния оператор One. Еко фест, ама ти сипват водата от бутилка в чаша, и изхвърлят бутилката?!

Иначе къмпимпингът, където се бяхме разположили беше як. Точно на езерото.

Музиката беше яка. Имаше 3 сцени с различни стилове – предимно македонски групи, малко сръбски, разни dj-и от всякъде. Мисля, че това е последият път, в който слушам dark trance, не знаех че е толкова тежка тази музика.

Охраната не беше много любезна, отваряше палатките на хората, без да пита дали има някой вътре. Правиха и хайки за всички забранени предмети на фестивала.

Успях да погледам мачовете от Световното по македонската телевизия. Коментаторите – без коментар.

В Охрид нещо скучничко беше. Цигарите и бензинът им са по-евтини от България. Там пушат доста хора. Мисля, че повечето им коли са без катализатор. Понякога доста се надъхвах от автомобилните изпарения.

Видяхме само отдалеч античката крепост на “македонския” цар Самуил. Видяхме и църквата “С.Наум” на езерото.

Иначе навсякъде имаше МакПипъл, МакЦигани, МакПетрол-ли.. всичко Мак. Ама и яко МакАлбанци.

И да знаете, че “София” на латиница се пише “Sofija”

Фестивалът се състои от две сцени. Главната с Function One звук, огън и голям навес за хората. Барът е някъде малко по-нагоре. Предлагат малиново вино и други неща.

Втората сцена е пак типи, всъщност имаше 5-6 типита плюс навесът на Хижа Книжа. Кухнята предлага вегетарианска храна. Има и чай и energy balls.

В петък нощта беше ясна, хората – не много, а музиката само на втората сцена.

В събота времето беше доста променливо – валеще и грееше слънце. Един-два часа се борихме с партитаблите за сцената. Прекарах си почти целия ден на Хижа Книжа. След като предишната вечер едва не се пречуках на пътя между двете сцени, реших да направя стълби. Един час някъде ковахме 3 стъпала, но за известно време поне не се хлъзгаше. Вечерта се очертаваше доста psychedelic. Получи се пълен цирк пред главната сцена, докато свиреше Surbahar, после и Климент. После беше тежък сайхаделик…

В неделя същата история – дъжд-слънце. Укрепвахме Хижа Книжа под напора на дъжда. Някои хора си се понамокриха. Интересни неща се чуха от Victor’s Mob на главната сцена, но на втората TatVa Kundalini направи ако си спомням правилно тричасов сет и се получи наистина доста свежа атмосфера. Добре, че беше Пол и други хора да черпят с домашна ракия. Татва Кундалини е наш човек вече.

Понеделник – без коментар

Петък – тръгване
Мноооого дълго пътуване. Спирки бяха: летище София, Дортмунд (самолет), Арнем (3 бензиностанции), Утрехт (1 бензиностанция), Woerden (влак!), Амстердам, трамвай 2

Стопа в Холандия не върви, определено. За първи път стопирах и основните ни грешки бяха:
- че го правим в Холандия
- че го правим през нощта
- че не поручихме маршрута

И много се разочаровахме от холандците, защото ни качиха последователно един иранец, който си мислеше че е холандец, а България не е в ЕС; едни турци – наркопласьори, наистина!; двама африканци, отиващи на работа, които ни обясниха, че холандците няма да ни качат на стоп и че черните са добри хора, което си е истина.

Събота
Oтседнахме в една сграда в центъра – скуотирана.
В кафенетата може да срещнеш много любезни посетители. Забранено е да стои вътре с шапка или качулка.
Не мисля, че има холандци, които живеят в Амстердам. Има сигурно народности от целия свят.

Понеделник
Придобих опит в търсене на авточасти в моргите в покрайнините на града. И в скоутването на сгради – поне наблюдавах.

Вторник
Пак автоморги. Убеждавам се, че там има почти само турци. И българи имаше – дебнеха. С повечко гледане може да си намериш точно каквото ти трябва и то изгодно.
С проститутките май е същата работа. Трябва да се обикаля. Червените фенери са близо до Дам. Вали – не вали, има клиенти.

Сряда – връщане
Също мнооого дълго пътуване. Тоя път хванах трамвая на време, ICE-то до правилния град (140км/ч), влак от Дуисбург до Дортмунд след 3 минутно прекачване, автобуса за летището веднага, като излезнах от ж.п. грарата. Самолета и 2та автобуса после в София направиха връщането ми точно 12 часа. Never again.

Не ходете в Дортмунд, най-скучния град на света.

В Горна Драглище спим в къща Дешка. Счупваме се от ядене и от сън. На север е Добърско – известно от филма “Банко и Добри”. Над него не започва планината – то е в планината. Вървим нагоре и някакъв човек ни настига с колата си, за да ни каже, че на 15 минути в един коя си пътека има вековно дърво. Което естествено беше умопомрачително. Можеше да се завреш под клоните му.

Провечер сме на басейн в хотел в Баня, построен с пари по САПАРД?! Водата е минерална, една излязохме.

Вечерта ни облякоха в носии и ни попяха две баби с четиригодишната си внучка.

В неделя попадаме на Юндола. Много красива местност между всички планини. Всички жени са със забрадки. След половин час ходене в гората стигнахме до Пашовите скали, от които се виждаше село Пашово. От там погледа ти вижда само Родопите.

Пътуването до Истанбул с автобус е интересно. Първо проучваш с коя компания да пътуваш – Метро (турска) или Юнион Ивкони (българска). Определено има защо да избереш първата: много удобен автобус; напитки и разни сладки неща за ядене; любезни хора; малки телевизорчета със сателитна телевизия плюс usb изход; wifi интернет, но само в Турция – нещо не са се разбрали много с българските оператори за 3G достъпа.

1.април (чт)
Тръгнахме от автогарата в 23:00. Спирахме в Пловдив и Хасково да събираме още пътници. На границата киснахме 3 часа. Пътувахме общо 9 часа някъде. Някои се опитаха да поспят доколкото е възможно.

2.април (пт)
В Истанбул градският транспорт е много добре развит. Има 2 метро линии, няколко трамвая, автобуси, градски влакове, автобуси, фериоботи, таксита. Не се возихме само на автобус. Никъде не се разботи с билети, само с жетони. С едно прекачване от метро на трамвай пристигнахме на спирка Султан Ахмед, очевидно кръстена на джамията. Общо взето впечатлението ти е, че джамиите са доста често срещано явление.

Избрахме си хостел в стария град – Orient Hostel. Доста добър избор се оказа. Пероналът беше под 30 години всички, вътре имаше хора от абсолютно всякъде, имаше безплатен интернет и закуска, сейфове за ценни неща, прилични душове и тоалетни, бар, а от покрива се виждаха доста неща. Просто имаше вечери, в които не можеш да спреш да се хилиш от безумното общуване на различни култури. Най-фрапиращ случай беше свръх комуникативния рецепционист и един доста възпитан господин от Япония.

В стаята се оказа, че освен ние 4мата българи, са още Франк и Брена.. чудесни американски младежи!

Направихме си една доста голяма разходка из стария град, Капалъ чарши, пазара за подправки. Платихме 2 лири (лирата е 1:1 с лева) на някакъв тип да ни пусне на тавана на един квадратен двор, от който се виждаше чудесно моста, който свързва европейската с азиатската част (снимката в поста) и всичко наоколо. Привечер прекосихме моста и стигнахме до кулата.

3.април (сб)
В събота хванахме ферибота* и отидохме до Принцовите острови. Общо взето доста разточително място с много вили, строени XVIII и XIX век. Навсякъде хвърчат карети с коне. Природата на острова е много красива. На един от върховете има гръцки манастир – сещате се от кой е окупирано по-късно мястото. Храната е скъпичка. После докато чакахмв ферибота решихме да изпием по един чай/кафе, като за бройка цената се оказа 5 лири. Следобяд бяхме в Синята джамия – вътре се събуваш, не ходиш с къси панталони или пола. Привечер се качихме за 1 спирка на градската железница и отидохме на рибния пазар. Вечерта прекарахме мисля на терасата във философски спорове и после в бара.
* най-разумно е да се договориш първоначално за цената на таксито от точка А до точка Б

4.април (нд)
В неделя стихнахме до Двореца на султана – така и не влязох. Разходихме се в района, открихме един парк и малките улички. Хапнахме истински дюнер и портокалов сок за 5 лири общо. Обиколихме за подаръци познатите места, където винаги ти предлагат “Комшу праис”, но всъщност такова нещо няма – това е една литературана измислица, целяща да ти изкопчи мангизите. Пак се разходихме от нашия хостел по крайбрежната улица до рибния пазар да хапнем сандвич от риба. След това явно се оказахме в квартала на бръснарите. Нямаше как някой да не пробва. 3 лири – мустак; 5 лири – брада; 8 лири – мустак и брада.

5.април (пн)
Стигнахме навреме и си хванахме автобуса. Вече бяхме в час с транспорта в Истанбул. Прибирането пак беше дълго. 2 часа на границата изтрещяхме. В Пловдив не можахме да не си вземем дюнери.

Снимка: Симеон Ставрев

Повече снимки

Пролетта току що е дошла и гората около Марково е твърде интересно място, да не отидеш да го разгледаш. 15 души с една специална торта ;)

Тръгнахме към 7:20 сутринта от Централна гара. Пътувахме 2-3 часа до Карлово. Там хапнахме банички с кисело мляко и влязохме в старата църква. На една от външните стени Левски е изобразен като светец. Вътре усещаш векове история. На стената срещу кулата е написано: “зри” към планината.

По пътя нагоре минахме през хижа Хубавец. За 4-5 часа се качихме до хижа Васил Левски (1450 м.н.в.), където и спахме. Приятно местенце с много готино куче.

28.02 (неделя)

Изкачваме Жълтец, поне аз – с доста усилия. Беше стръмно на някои места и яко се хлъзгах. Снегоходките във втората част на деня помогнаха доста. За първи път виждам от толкова високо Дунавската равнина. Вървяхме известно време по билото и стигнахме до заслон Ботев (2210 м.н.в.). Заболя ме главата към 5 следобяд и си легнах да спя. Към 4 през нощта някой започна да крещи да излизаме от хижата.. Оказа се, че няколко души бяха припаднали, а повечето хора ги боли глава или им се гади. Дали беше липса на кислород или изгорелите газове от генератора бяха влезли вътре в заслона – още се спори. Повърнах 3 пъти и постоях на студа един час и се оправих.

1.03 (понеделник)

Изкачихме връх Ботев (2376 м.н.в.) в не много добра форма, след гадната нощ. Горе нямаше много сняг. Двама души от нашата група решиха да не продължават с нас, а да изчакат трака на следващия ден, който да ги свали надолу. Повървяхме доста, пак поне така ми се струва на мен (6-7 часа), до хижа Тъжа. Накрая доста изостанах, но след нощта на заслона не бях във форма. Накрая на някои участъци се пусках по гъз, за да спестя време и усилие. Поне стигнахме хижа Тъжа (1510 м.н.в.), преди да се стъмни. Вътре банята ни се стори лукс. За първи път падам на белот като водя със сто четиресет и нещо на под сто и съперника има 8 поредни спатии, като е на ход.. ужасна работа. Наспах се доста добре.

2.03 (вторник)

Тръгнахме в 12 по обяд, за да избегнем дъжда. Нагоре няколко часа вървяхме в не особено приятна мъгла, която понякога ни пречеше да видим най-близката маркировка. Снегоходките пак бяха от полза. Минахме покрай Пеещите скали. Чудни гледки. Не може да ти се нарадва окото. Най-неприятното беше, когато се стъмни и трябваше да слизаме от Вълчата глава. Пак с мъки успяхме да слезем надолу и да стигнем до хижа Мазалат (1620 м.н.в.). Много приятно място. Ремонтирано. В района май по-хубава е само Добрила.

3.03 (сряда)

Ходихме до Шипка.. 9 часа! После в последния момент стигнахме до Казанлък и обратно с влака до София. Този път слязох на гара Искър, защото знаех, че влака минава през нея.

Всичко ме боли и едва гледам.. ама направихме това, което искахме.

Ние се качихме за 2 часа някъде до самата хижа. Щеките и снегоходките помогнаха, въпреки че през повечето време вървяхме по пътя, но на пистата в горната и част имаше доста сняг и не беше обработена. Имаше и доста силен вятър. Горе хапнахме по нещо и си починахме.

На слизане видяхме само един трак с хора и малко бордисти и скиори. В Сапарева баня нямаше и следа от сняг.

А на връщане през Витоша, пътят на много места се беше превърнал в реки, защото водата нямаше къде да се оттича. Трябваше да се върнем пак през Владая.

От две седмици работя в Webfactory.bg
“one of the friendliest IT companies in Bulgaria”

Офисът е на удобно място – площад Възраждане.
Има служебно кисело мляко.
Шефът е холандец.
Колегите са готини.
Спокойно е.