Изглежда от четвъртък още хората бяха изпаднали в безвремието на доброто прекарване. Валя доста, но това не уплаши никой. Палатките издържаха.

Занимания много - от това да караш сал в язовира до парти през нощта. Съчетано с много приятели се получава вкусен коктейл за почивните дни.

На отиване минахме през Пещера и пътя към Батак беше затворен, затова пообиколихме доста. На връщане избрахме пътя през Велинград, който се оказа значително по-кратък.

Докато пътувахме още към Беглика ни валя много силна градушка, след 10 км някъде, пристигнахме, а там нямаше и следа от дъжд. Родопите са непредвидимо място.

П.С. Къде изчезна кашона със зеленчуците, някой да знае?

Но, всеки може да го кръстосва свободно (пеша):

Планината:

.. и водата:

Някъде горе:

Всъщност небето има ето този цвят:

.. а всички ние често забравяме, че е такъв ;]

Започна се с рожден ден на Климент в четвъртък вечер. Оказахме се на една голяма поляна няколко километра над Драгалвци - 12-15 души с един генератор и колони. От пътя до поляната ходихме по пясък - чувствах се почти на морето. Виенето, което се чуваше дали беше от вълци - не знам?! Но лисиците по пътя си бяха истински. Шкодилака на Стоцката на качване леко загря, но признавам - това е най-издръжливата кола на света.

В петък бях на Deep Air 6. Ptr и LGI определено бяха избрали място, типично за тях. Беше доста по-нагоре от предишното парти на Владая, но леко на 2ра и с повече стискане на волана се стига. Самото място беше с яка гледка към светлините на далечния град, с високи скали и много дървета - беше доста уюутно, имаше нещо магично в него. Познати лица много, огън, музика. Чух Stoyan, Flange и Kliment LIVE и към 3 сутринта си тръгнах заедно със Soundform, а пък той проспа целия път.

Събота сутринта бях готов за къмпингуване в Родопите, но не знаех къде. Оказа се, че ще пътуваме заедно със Сейката и Сиси и един англичанин, който може би е поляк всъщност, но може и да е австралиец. Със сигурност обаче е над 55 годишен, има английски акцент и живее в Кембридж. Тук е за 3 месеца, докато не му свърши договора. Живял е и в Австралия, Русия и Словакия. ТВ продуцент е или нещо от сорта.

Пътувахме с новата кола на Сейката - белият лебед - VW Passat. Пътят до Триград е доста. Преди още да пристигнем в Девин ни посрещна дъжд, който ми се стори доста ободряващ, в София по същото време беше 30 градуса. По пътя за Триград спряхме пред “Дяволското гърло”, но бяше затворено. Стигнаме до Триград и си направихме стабилна разходка. Мястото наистина е страхотно. Намерихме си доста уютна квартира с прекрасен изглед. Вчерта се потопихме в местна атмосфера. После бира и ядене. На Робърт май-доста му хареса ракийката. Заспахме доста уморени от пътя и се събудихме чак след дванайсет часа.

На другия ден обиколихме пещерите по Триградското ждрело.

“Дяволкото гърло” - има огромна галерия и денивелацията в нея е доста голяма.

Ягодинската пещера е доста дълга - 1100 метра. В нея може да се видят какви ли не чудеса, но и да умреш от студ.

Неделята завърши с музика и заря на Цената в Борисовата градина по случаи Деня на река Дунав.

SOLE UNIT: Tokyo with rubber sole
FOOTBED: Lined in suede leather.
UPPER: Triple strap quick adjustment. Lateral strap for a secure fit.
SIZES: 35-47.

Real Leather
VIBRAM
Slide Thru Webbing
OUTDOOR
TRAVEL AND CITY
MADE IN ITALY

П.С. На 30ти юни ми свърши курса по немски в Алианса. Имам грамота за отлично представяне - преминавам в ниво А2.

Какво ти остава друго, освен да се пренесеш в ново царство. То се казва Шметерландия (нем. der Schmetterling - пеперуда).

Product code 86250R

Mummy bag models have C.B.S., a system that allows the bag to opened fully without losing the possibility to join two bags together.

Zip opening: Right/Left
Shell: 100% 230T Dobby Ripstop polyester.
Liner: 35% Cotton-65% Polyester.
Filling: 120 g per m2 “H.T.F. Performance”
fibre ( 2 layers).

• C.B.S. (Comfort Bottom System)
• Stuff sack size: ø 19×35 cm
• Dry Bag: ø 20×50 cm

Weight: 1100 g

Length: 220 cm

Width: 80 cm

Тази събота изпуснах среща на класа, по повод четири години от завършването. Леле - преди доста време беше. Ама закъснях. За това пък успях да разгледам изложбата на Алeксандър Иванов “360 градуса България”. Един час имах чувството, че аз съм на делтапланера. Преди време пак на моста до НДК имаше доста сполучлива изложба на Ян Артюс-Бертран “Земята Отвисоко”.

П.С. Карах Ford Focus, който сравнен с моята кола е като космически кораб.

П.С.2 Май прибързах малко. На 27-ми още един бал на Цвети.

От сряда работя в Trans Telecom - телекомуникационен оператор, предлагащ за момента безжичен WiMAX интернет и телефония. Намира се на бул. Шипченски проход 63 - oт прозореца ни се вижда SkyCity.

Ще работя на позиция “Програмист разработка на приложения”. Компанията се състои от близо 70 души, като запомних имената на малко от тях - предимно тези, с които трябва да комуникирам. Попаднах в интересен момент тук. Тази седмица тече сертификация по ISO и повечето хора са луднали. И на мен ми се наложи да изчета един куп документация. Първите ми впечатления са смесени. Колегите изглеждат свежарки, но мисля, че само един от тях е по-малък от мен. Всъщност програмисти сме само двамa души - другите десет-дванайсет в нашата зала са wireless. Хубавото е, че спя с 45 минути повече и пътувам 30 минути, ще имам по-голяма заплата и няма да работя с клиенти. Работя от 9:00 до 18:00. Шефа вчера имаше рожден ден.

Дълго време чаках този фестивал и има защо. Мястото беше прекрасно, музиката - също. Система беше пропътувала от Унгария чак до Западна Стара Планина и определено има защо. Доста свежи хора, чист въздух. Първия ден висях дълго време на входа чак до 12 вечерта. Минаха какви ли не хора, включително и един тип, който искаше касова бележка. Но най-впечатляващи бяха две момичета и едно момче, които бяха доста пияни и като ни видяха под тентата на входа на фестивала, започнаха да ни се смеят, колко сме глупави, да си разпънем платката там. Времето си играеше с нас, ту - горещо, ту - мокро и студено. Не му се дадохме и даже играхме футбол в дъжда, който после бързо се изпаряваше от почвата. Чайшопа на Поли и Сашо си беше истинско спасение. Първата сцена си беше голяма забава, но и на малката имаше какво да се чуе. Направи ми впечатление изложбата за Рила, типитата.. През нощта си ставаше доста студено. Малко съжалявам за това, че си измъчих колата нагоре по пътя и сега имам проблеми със скоростите, ще ги оправя. Догодина - джип.