С малко закъснение от една седмица.. Този фестивал се получи с усилията на много хора и с заемане на голяма част от свободното им време. Първоначалното планирано място (една хижа на Витоша) отпадна и трябваше бързо да бъде намерено ново - поздрави за Мишо от Кокаляне, който ни го показа (обръсна се това момче и подстрига тея дни!). Последва уточняване на line-up, почти до последния момент; преговори със спонсори; пускане на сайта месец преди фестивала (съжалявам, трябваше ми малко време); закъснение на билетите, но пък добра дистрибуция от Eventim; набиране на доброволци; косене на тревата и събирането й; сгъването на 10 000 флаера за 3 часа от нашата задружна манифактура.. и какво ли още не, преди дните на фестивала, но най-вече много организаторски срещи.
Самият фестивал за мен започна още в четвъртък сутринта. За 4 дни спах общо 12 часа. Просто имаше страшно много работа от всякакво естество. Най-много ме е срам, че не успях да подкарам видео streaming-а, но затова пък Люсака успя. Най-вече се занимавах с това да се карам с хората на входа, които казват “Аз съм фотограф от … лалалаалаалалала, дреме ми.. “, а аз им отговарях: “Не ме интересува. Вътре са вече 40 фотографа. За какво са ни толкова снимки?!”, или пък с някои от артистите, които водеха цели кордони от приятели с тях. “Сприятелих” се с охраната - много “симпатични” типове (Жени, Сиана и Ева най-добре знаят!). Даже и ги видях в действие как могат да пребият човек. Доста негативни емоции имах на входа за тези 2-3 дни, за което съжалявам, но се постарах да огранича броя на хората от 4те списъка с ВИП-ове, които имах. За жалост от самото парти усетих само няколко часа в събота през нощта.
Иначе феста беше според мен наистина много добре организиран. Две сцени, 7 чуждестранни госта, 10 изпълнения на живо и 30 dj-а. Уютен къмпинг (успях да намеря време да си разпъна палатката чак в петък срещу събота, но пък около мен имаше още три абсолютно същите). Вкусна храна, барове. Интернет кафе. Chaishop. Химически тоалетни (мразя ги още от EXIT 007!).
Накрая в неделя всички бяхме полумъртви. Умората ни налегна. В 14:00 трябваше да закрием партито с една изненада. Обаче тя закъсня и добре че ZawHer се съгласи да си удължи сета и лепнахме бележка: “Banco 14:40″. След това започна прибирането - сваляне на винили, събиране на боклука разделно, прибиране на пейките и масите… после аз лично се възстановявах някоко дни. Този петък беше afterparty-то за доизпиване на отоврения алкохол и доизяждане на непродадения сладолед (колко вкусен е ванилията с бяла шоколадова глазура). Доста изтрещяло беше, както и самия фестивал.. както и самите ние. Magrathea и 10x.cc и хората около тях създадоха поредната нова планета, която омагьоса всички.
P.S. Спирането на тока не беше по вина на Косьо и компания, които бяха перфектни! Евала момчета. Това беше най-важното, за да го има партито.








