Щяхме да тръгнем в петък рано сутринта, но възникнаха някои проблеми и тръгнахме чак по обяд. До Шумен си е доста път. Спряхме във Велико Търново, за да хапнем - добре че звъннах на един приятел и той ме ориентира доста бързо къде да отидем - в “Щастливеца”. Пристигнахме привечер в Шумен. Търсихме бензиностанция и тоалетна, но първата такава, на която попаднахме беше Castrol, където мацки по къси гащи, потници и токчета зареждаха газ. Минахме през едно квартално магазинче да вземем нещо за пиене и когато ги попитахме за тоалетна наблизо, ни дадоха ключа от читалището отсреща - там докато чаках момичетата, се заговорих с четирима типа, разпитаха ме откъде идвам, коя ми е колата и разбрах, че единия от тях е имал апартамент в квартал Ботунец в София и сергия на Илиянци. Отскочихме все пак и до Shell след това. Феста се намираше горе на платото, много близко до “Паметника на създателите на Българската държава”. От долу виждахме парапланеристите като малки точки, а вече бяха почти над главите ни. Излитаха от една определена площадка, на друго място се приземяваха. Опънахме палатки. Ядохме в барчето на доста прилични цени. През нощта отидохме до паметника, където си намерихме и един пияница, с който се снимахме, а сутринта на снимката видяхме, че цялото му лице е в кръв. А паметника настина си е монументален - колкото и да е социалистически е як. На другия ден тръгнахме към Шуменската крепост, зарязахме момичетата, защото им се ядосахме и запрашихме с колата на 5 километра нагоре. Разгледахме я - само строшени камъни, но отгоре се виждаше целия град - неслучайно е била построена там, и то за първи път преди няколко хилядолетия преди христа от траките. От там виждахме парапланеристите в небето - бяха над 30, което е абсолютен рекорд досега. Слизах до града да заредя бензин, защото беше на абсолютната нула, даже се учидвам че успях да стигна до бензиностанцията. Привечер пристигнаха DJ-четата и стана добро парти. Целият следващ ден беше посветен на събиране на багаж и пътуване, като успях да се загубя само в Шумен и Търговище (ако не се лъжа). Срещнахме се с шкодилака в Търново, пак ядохме в “Щастливеца”. На една отбивка на Сопот организирахме чупене на бутилки с камъни. След това ни хвана зверски дъжд и едва се прибрахме до вкъщи.