Ех, как ми се иска да не беше свършвал този фестивал! Тръгнах от нас със самара, раница, шалте, още една раница с храна и пликче с вода и бисквити. С Ева чакахме LGI от 11:30 до 13:30 - не вярвах, че ще успее да закъснее цели два часа. След още 30 минути тъпкане на багажа в багажника, за да може да се затвори най-после тръгнахме - аз, Ева, LGI, luvstruck, Sasyana. Пътуването до Русе не беше нищо особено.

На границата минахме за 10 минути само след проверка на личните ни карти. За съжаление Румъния ни посрещна лошо. Веднага след като прекосихме Дунав мост видяхме бензиностанция и решихме да вземем винетка. Тъкмо щяхме да влезем в нея и някакъв човек ни спря, каза ни че е полицай и че ще ни глоби, защото пътниците на задната седалка нямат колани. Забравихме да му поискаме идентификационна карта. Нали се сещате, че не беше истински полицай. Ние обаче това не го разбрахме в първия момент, когато ни каза глоба по 45 евро на всеки от нас отзад - аз, Ева и Саси. Каза, че може да си затвори очите и да ни вземе общо 45 евро. Какво да правим - дадохме му. Влизаме след това ние в бензиностанцията “Petrom” (това е най-голямата верига бензиностанции в страната, собственост е мисля на OMV) и си купуваме винетка за 7 дни. На излизане засякох един български шофьор и го попитах какъв е този закон с коланите на задните седалки - той каза, че никога не е чувал за такова нещо и че са ни излъгали. Връщане се ние караме се с типа (беше доста мургав) - той ни връща 25 евро. Ние си искаме и другите - той не ги дава. Чудим се какво да правим - ще викаме полиция. Връщаме се в бензиностанцията, разказвам им какво се е случило. Те казват че нищо не знаят и не могат да направят. В същия момент фалшивия полицай влиза през задния вход, подава скришом в ръката на Иван останалите 20 евро и излиза. Ванката излиза, аз млъквам и аз излизам - палим колата и изчезваме.

Пътуваме към Букурещ, горе-долу се оправяме по картата, пътят е хубав. Искахме да не влизаме в самия град, а да го заобиколим и да тръгнем към Сибиу, обаче се объркахме. Минахме през целия град. Изгубихме доста време в него. Спряхме и търсихме, къде да сменим евро в леи, но всички 4 change-а, които видяхме бяха затворени. Продължихме пътуването. Излезнахме от Букурещ към 21 часа. До Сибиу имаше още 400 км. Имаше голям трафик от коли и тирове. Иван е прекрасен шофьор и се движихме бързо. Спряхме веднъж да хапнем на една пейка покрай пътя. След още окола час някъде спряхме да починем и спахме може би 1-2 часа. Пътувахме още.. Стигнахме в Сибиу към 3 през нощта. Сменихме пари. 1 евро = 3 леи и нещо. Напазарувахме от един супермаркет неща за готвене и тръгнахме към фестивала, който се намираще на около 20 км нагоре в Карпатите.

Намирахме се в една от седемте бивши саксонски провинции - Трансилвания. Минахме през две села, които си приличаха баш на немски - подредени, с готически църкви и ярко боядисани къщи. После започна последния етап от пътуването - катеренето нагоре. Заобиколихме едно езеро, после пътя стана черен и труден - карахме нагоре около 30 минути и в 4 сутринта пристигнахме на check point-а на феста. Записаха ни, дадоха ни гривни.

Мястото, където попаднахме беше прекрасно. Нещо като долинка, заградена от високи хълмове, покрити целите с дървета. Планиска река. По принцип там е нещо като хижа с няколко туристически къщички (където се и къпахме) и много хубаво благоустроено с чешмички - едната елен, другата мечка. Видяхме предимно коли с българска регистрация. Намерихме познати палатки и сложихме нашите до тях. Пуснахем колтлона и направихме палачинки. Доста приятели започнаха да се събуждат и да идват да ни поздравят, а и да хапат.

Първият ден нямаше main stage, само chill out. Втория ден го построиха и фестивала тръгна. Имаше няколко места където можеше да си купуваш храна - българите имаха шоп. Доста посещаван беше и индийския, където се предлагаше само вегетарианска храна и много вкусни сокчета. Цените бяха приемливи. Имаше само Tuborg, бях си обещал да не го пия и кво - пих. Общо взето първите 3-4 дни си приличаха. Парти от вечерата до през ноща. Спане. Събуждане от съ-палатничката. Душ. Сутрин пак танци до 14 часа. Следобедна дрямка - поне за мен. Последния път обаче, когато спах, бях на chill out-a и имаше сериозна опасност за здравето ми. Сцената беше покрита от едно военно широко платнище, което се държеше на дървени колове. Духаше много силен вятър и постоянно опъваше платнището и докато съм спал, някой е можел да падне върху мен.

4тия ден решихме да се борим с планината. Виждахме, че времето ще се развали. Търгхаме нагоре. По едно време стигнахме един приток на реката. Тъкмо я пресичах и в същия момент Гнома ме е видял и дойде при нас. Съвпадение!? Започнахме да се катерим по него. След около 40 минути спряхме на един разклон и точно в момента, в който погледнах нагоре, видях 2ма българи които се разхождали в района, но по пътя. Тръгнахме всисчки пак нагоре. Вървяхме все по-навътре в гората. След като дъжда все повече се усилваше, решихме да се връщаме. За съжаление се разделихме. Някои по-пътя (включително и аз), другите - пряко надолу през гората. Дъжда започна да се лее из ведро. Стана ни доста студено - нямахме с какво или къде да се прикрием. За 40 минути слезнахме почти до долу. Аз реших да тичам последните 10 минути, за да не настина и да се прибера по-рано. И пак случайност - срещнах другата групичка, която слизаше напряко! На другия ден нямаше нито един разболял се или кашлящ.

На 5я, предпоследен ден, се случи друго странно нещо. Гнома още на идване към Румъния имаше проблеми с колата и беше минал през два сервиза в Букурещ. Днес беше решил да се върне до Сибиу, за да я оправят и да може да се прибере до София. Първо обаче не запали, защото акумулатора му се беше скапал. Към 4 часа бяха тръгнали с Ева и Васи. Прибраха се някъде след 22:30, а ние се притеснявахме за тях. Оказа се, че колата съвсем се е скапала, нямала е съединител и са я оставили долу, а са се качили нагоре като са платили на някакъв човек от селото да ги докара 50 леи. Имало е възможност ако никой не е искал да ги качи да спят в някаква плевня, но за щастие с тях са пътували двама румънци, които са успели да склонят шофьора да ги върне нагоре. Най-тъпото от ситуацията беше, че след като се вънаха се търсихме с Ева близо един час, като както тя, така и аз бяхме обиколили по три пъти от main stage до chill out и накрая се намерихме в палатката.

Като музика естествено бях на всички български изпълнения и на колкото се може повече на main stage. Страхно приятно впечатление ми направиха Kino Oko (Poland), Kliment (Bulgaria) , Krumelur (Sweden), Loopus in Fabula (Italy), Sandal Wood (Bulgaria) , Talpa (Serbia). Имаше два много благи пърформанса на Naria Inra Magaria - единия на откриването на феста. Закриването пък за българската група беше кулминацията на всчко - ANTIX Live. Леле какъв кеф!

Имаше някаква магия във всичко което се случи.

Има и други неща, които няма нужда да знаете ;)

P.S. Имаше една детска играчка на ток, която пускаше сапунени балончета. Леле какъв филм.