Кой друг може да тръгне в три следобяд и да стигне в осем и нещо вечерта на 60-70 километра от мястото, където е бил първоначално. АЗ! Винаги на мен се случва, но по принцип по независещи от мен причини. За утешение е може би фактът, че Коската стигна по-късно от мен, но пък за сметка на това беше тръгнал доста след мен. Намирахме се на няколко километра от Дупница и малко над село Самораново в прекрасната Рила. Фестивалът и триалонът се ситуираха около един стар дестки лагер. Познати лица, усмихнати хора. Четири дни почивка. Е, основната ни цел беше да декорораме доколкото е възможно мястото и останахме мисля доста разочаровани от себе си, но какво да се прави. Опънахме си палатките до една невероятна планинска рекичка, стръмна, с доста големи обли камъни, имаше и естествени джакузита, които немалко хора опитаха. Не знам кой спечели триатлона. Слушах 1-2 workshop-а. Пихме и ядохме доста. Последния ден отидохме на Паничище и заседнахме на една беседка, та няма ставане. Кофти момента дойде, когато се оказа, че спирачната течност на Дзверо е изтекла, което ме вкара в кофти филм докато се прибереа жив и здрав. Единственото лошо нещо от цялата тая история е че ще се налага да си сменям преден десен калник. Иначе с голям кеф занапред ще помагам на всички от “За Земята” (само мацки досега познавам от там ей, да сте живи и здрави!).