Приказно място са Родопите. Нищо интересно в началото, просто магистрала и няколко спирки по бензиностанциите. Пристигнахме по обяд в Асеноград. Там беше започнал концерта за Националния празник - народн танци и песни, като ансамбъл “Славей” направо ми взеха ума - тези 3 жени няма такива гласове! Следваща спирка - Асеновата крепост. Добро място са си избрали да се пазят от византийците - високо и защитено от скали, естествено в крепостта, или това което е останало от нея, имаше и църква. Продължихме на юг безпроблемно до Пампорово, което урочасах с думите на влизане в града: “Искам колкото се може по-бързо да се махнем оттук”. Е, изгубихме се сред безкрайните хотели и накрая дори имаше опасност да ме глобят полицаи за движене в обратна посока по еднопосочна улица! След 20 минути успяхме да се измъкнем и без проблем стигнахме Широка лъка. На площада в центъра имаше вече доста хора и се застояхме 1-2 часа там. Към 18:00 почна концерт в Училището за народни песни и танци. Леле леле! Няма такива гласове, няма такива танци. НЯМА! Жалко че не можахме да намерим хубави места, а се повдигахме на пръсти, за да виждаме. Последва ходене около 5 км до съседното село, в което търсехме многократно споменатата “плевня”, която за нас беше безкрайната благодат. Е не я намерихме. Когато пристигнахме ни трябваше половин час докато намерим къде са другите хора. Приятно заседяхме край огъня, после и приятно момичетата повъртяха огън. Последва студена и мокра нощ наоткрито с чувалите, което не е за разказване. Сутринта свежарки се върнахме отново в Широка лъка, където истинския Кукерски фестивал беше започнал.