27.02 (събота)

Тръгнахме към 7:20 сутринта от Централна гара. Пътувахме 2-3 часа до Карлово. Там хапнахме банички с кисело мляко и влязохме в старата църква. На една от външните стени Левски е изобразен като светец. Вътре усещаш векове история. На стената срещу кулата е написано: “зри” към планината.

По пътя нагоре минахме през хижа Хубавец. За 4-5 часа се качихме до хижа Васил Левски (1450 м.н.в.), където и спахме. Приятно местенце с много готино куче.

28.02 (неделя)

Изкачваме Жълтец, поне аз – с доста усилия. Беше стръмно на някои места и яко се хлъзгах. Снегоходките във втората част на деня помогнаха доста. За първи път виждам от толкова високо Дунавската равнина. Вървяхме известно време по билото и стигнахме до заслон Ботев (2210 м.н.в.). Заболя ме главата към 5 следобяд и си легнах да спя. Към 4 през нощта някой започна да крещи да излизаме от хижата.. Оказа се, че няколко души бяха припаднали, а повечето хора ги боли глава или им се гади. Дали беше липса на кислород или изгорелите газове от генератора бяха влезли вътре в заслона – още се спори. Повърнах 3 пъти и постоях на студа един час и се оправих.

1.03 (понеделник)

Изкачихме връх Ботев (2376 м.н.в.) в не много добра форма, след гадната нощ. Горе нямаше много сняг. Двама души от нашата група решиха да не продължават с нас, а да изчакат трака на следващия ден, който да ги свали надолу. Повървяхме доста, пак поне така ми се струва на мен (6-7 часа), до хижа Тъжа. Накрая доста изостанах, но след нощта на заслона не бях във форма. Накрая на някои участъци се пусках по гъз, за да спестя време и усилие. Поне стигнахме хижа Тъжа (1510 м.н.в.), преди да се стъмни. Вътре банята ни се стори лукс. За първи път падам на белот като водя със сто четиресет и нещо на под сто и съперника има 8 поредни спатии, като е на ход.. ужасна работа. Наспах се доста добре.

2.03 (вторник)

Тръгнахме в 12 по обяд, за да избегнем дъжда. Нагоре няколко часа вървяхме в не особено приятна мъгла, която понякога ни пречеше да видим най-близката маркировка. Снегоходките пак бяха от полза. Минахме покрай Пеещите скали. Чудни гледки. Не може да ти се нарадва окото. Най-неприятното беше, когато се стъмни и трябваше да слизаме от Вълчата глава. Пак с мъки успяхме да слезем надолу и да стигнем до хижа Мазалат (1620 м.н.в.). Много приятно място. Ремонтирано. В района май по-хубава е само Добрила.

3.03 (сряда)

Ходихме до Шипка.. 9 часа! После в последния момент стигнахме до Казанлък и обратно с влака до София. Този път слязох на гара Искър, защото знаех, че влака минава през нея.

Всичко ме боли и едва гледам.. ама направихме това, което искахме.