Между 7 и 18 декември 2009 в Копенгахен можеш да чуеш почти всички познати езици. Където и да отидеш, ще видиш хора от всички краища на света. Дори и да не знаеш, защо са се събрали, само след една кратка разходка по улиците на града, ще разбереш, че в датската столица се провежда Световна Среща за Климата.

Официално, идеята и целта на тази среща е, да се постигне договореност между всички представени страни за ограничаване на парниковите газове, отделяни в атмосферата. Всъщност тя се превръща в един пазарлък между лобитата на развитите и развиващите се държави… и кой знае какви други групи и сили. Също така не се знае дали тази конференция не е просто губене на време и дали въобще е възможно да бъде постигната договоренст между толкова много страни. Самият факт, че вътре в Европейският съюз съществуват противоречия, навежда на песимизъм. Едно е ясно – Протоколът от Киото, подписан през 1997, вече не е актуален, а температурите на Земата все повече се повишават.

В Копенхаген е пълно с полиция – навсякъде. Дори още преди да влезем в Дания, бяхме проверени. Точно преди границата, или поне мислената линия, която трябва да бъде такава, магистралата беше отклонена от немската полиция. Тя проспускаше без проблем коли с по един и двама души, тирове, семейства. Но нашият ван с българска регистрация, натъпкан догоре с багаж и девет души в него имаше потенциала да бъде щателно проверен, както и стана. За Шенгеснкото споразумение беше забравено тези дни. Проверяваха ни час и половина, един по един, щателно и внимателно. Дори ни отказаха да ги почерпим с ракия.

На 12 демекври (събота) участвахме в най-голямата демонстрация, на която са били повечето от нас. Различните източници споменават различни цифри.. но със сигурност този огромен поток от хора се състоеше от няколко десетки хиляди души. Аз лично бях проверен точно 5 пъти от полицията, която просто си вършеше работата, но накрая става оттегчителна. Естествено не липсваха анархисти и конформисти, заради които бяха арестувани доста невинни хора около тях. Имаше сили на реда пред McDonals и KFC, които обраха освиркванията на тълпата – повечето хора, загрижени за климата явно са и антиглобалисти, някои от тях и антикапиталисти. Без коментар.

Големите неправителствени оргазнизации се рекламираха добре, което те кара да се замислиш, каква роля всъщност играят те на тази конференция – дали са с политиците в Bella Center или срещу тях? На повечето транспаранти надписите бяха от сорта: “Справедливост за климата сега”, “Природата не прощава”, “Планетата не е за печалба”, “Бла, бла, бла.. действайте сега”, “Няма планета Б”, “Цък, цък, цък” … Нашите транспаранти на кирилица привлякоха беларуси и украинци, а знамето и няколко българи.

Разбрах едно нещо, с което можеш лесно да дразниш полицията – питаш ги къде е Кристиания. Не мога да си обясня, защо според тях, тя е най-криминалното място в Европа. За тези, които не знаят – това е част от града, чиите жители смятат за отделна страна, където фотоапаратите и полицията не са добре дошли. Ние прекарахме там една много приятна и спокойна вечер – вечеряхме и бяхме на концерт.

Иначе пребиваваме (спим) в едни вид скуот без пари. Условията не са като на петзвезден хотел, но пък е безплатно и е пълно с наши хора. Отвреме на време се отбива по една патрулка отвън и понякога и пожарната проверява какво става. Има социална кухня, в която можеш, ако нямаш пари, да ядеш безплатно – има още поне една такава кухня в Копенхаген и още един скоут някъде в близост до Bella Center. Намерихме си също така няколко стари колелета, с които се придвижваме доста по-бързо, отколкото пеша.

Като алтернатива на “срещата на висoко ниво” в Bella Center се провежда КлимаФорум’09 в една конгресна сграда в близост до Тиволи и Централна гара, като интереса към това събитие наистина е голям. Има осем зали с всякакъв вид събития – разговори, работилници, презентации, филми, театър, концерти. Има безплатен интернет и трудно се намира къде да си включиш лаптопа в мрежата. Също така се разпространява голямо количество хартиени материали.

Иначе Копенхаген е интересен град, малко скъп и понякога е студно, особено ако не си облечен добре. А ако имаш колело си безсмъртен – има велоалеи абсолютно навсякъде и шофьорите не гледат да те сгазят. Не съм чул също така и един клаксон. Също така много хора пътуват с метрото, а и мрежата на междуградските влакове е много добре развита. А датският е страннен език, но всички говорят английски.

14ти и 15ти изкарахме предимно в КлимаФорума. Най-интересните акценти бяха разговорите около движението 350.org, наградите на “Разгневената морска сирена” за най-лоша климатична лобистка група – спечели Monsanto, “Cradle to Cradle” лекцията на Михаел Браунгард за устойчивия растеж. Естествено имаше още много неща да се видят и чуят. За повече информация посетете http://klimaforum09.org/

В същото време полицията беше щурмувала Кристияния със сълзотворен газ и беше задържала “превантивно, без да са арестувани” няколко от основните координатори на голямата акция, планирана за сряда (16ти декември) – официално разрешена от общината на Копенхаген, подкрепена от много хора от трибуната на КлимаФорума предишната вечер. Ето и какво представляваше тя:

Идеята беше да се обгради Bella Center от колкото се може повече хора, за да сплашим политиците вътре и да дедем някакъв тласък за смислен резултат от конференцията. Част от нашите хора щяха да бъдат вътре в самия конгресен център. Те трябваше да излязат и да се съберат с двата марша, един син и един зелен, на които полицията всячески пречеше да стигнат до Bella Center. Трета група активисти на колела, тряваше да отвлича вниманието и да ангажира колкото се може повече проверки върху самата себе си.

Първо трябва да отбележим, че силите на реда бяха много добре организирани. Някой ни каза, че почти всички полицаи в Дания са командировани в Копенхаген, като броят им е около 5000. Нашата българска група се раздели на две. Станахме много рано. Част от нас тръгнаха към Bella Center, за който имаха акредитации да присъстват вътре. Другите се качихме на колелата и тръгнахме към квартала, който е най-близко до Bella Center и през който минаваше марша. Още на излизане от скоута, където спахме, някои бяха проверявани от полицейски постове. По пътя срещнахме англичани, германци, французи, ирландци и кой знае още какви хора. Бяха ни организирали и капан за добре дошли, като един от германците беше задържан, затова че носи швейцарско ножче. Датчаните бяха построили специален временен затвор, който беше много натоварен по време на конференцията. Всъщност се оказа, че групата с колелата не е много голяма. Не мога да преценя дали бяхме повече от 150 души или максимум 200, но пък определено привлякохме вниманието на полицията. Бяхме спирани, проверявани и преследвани около 15 пъти. Имаше хеликоптер, който следеше движението на всичко в квартала. Накрая изпуснахме или ни изолираха от марша. Обиколихме почти целия Bella Center, за да се опитаме да се съединим с всички останали, но по едно време (някъде около спирката на метрото на конгресния център) полицията ни препречи пътя и ни казаха, че ако продължим натам ще ни арестуват: “What you are doing here?”.. “Just cycling”.. “What?!”.. “Just cycling”.. “If you go any further, you’ll gonna be arrested”.. “Oh, we don’t want to be arested. We’re going back.”

Общо взето се правехме на ударени, говорехме им глупости, а те се опитваха да се държат учтиво, a помежду си ни наричаха “aktivisten”. След половин час успяхме да се върнам до място на събитията. Кръстовището пред входа на Bella Center се беше превърнало в леко конфликтно място. Зеленият и синият марш, или поне остатъците от тях бяха блокирани от полицията от всички страни. Нашите хора от Bella Center бяха навън с някои делегации на африкански страни и се опитаха да се съберат с другите хора, което полицията никак не хареса, затова ги поступа и им пусна и сълзотворен газ. Нащата група с колелата беше най-малоброна и ни държаха пострана от събитията с няколко кучета. Чудехме се какво да правим освен да викаме “Shame on you” на куките и “Reclaim power”. Оказа се, че зад нас в засада стоят няколко бусчета с полицаи. Скоро нещата започнаха да се поуспокояват, защото се оказа че не сме в добри позиции и хората започнаха да се разотиват.

Общо по маршрута София-Копенхаген-София изминахме малко над 5000км. Бяхме с Renault Trafik 2008, което се оказа доста подходяща кола за нашето пътуване. Аз карах само в Германия и България. Разликата между аутобаните и нашия участък от Калотина до София е неописуема. Радвам се, че се возих на ферибот от Дания до Росток. Връщането ни от Копехгахен продължи някъде около 40 часа и карахме на нещо като смени – четирима шофьори с по двама навигатори отпред до него.

Самата Среща за Климата за мен е провал, въпреки че се очакваше да няма нов протокол, защото този от Киото е валиден до 2012г. САЩ, Китай, Индия, Бразилия и ЮАР подписаха някаква неясна политическа договорка. Също така САЩ не са пописали протокола от Киото, а както знаем – те са 4% от световното население, а произвеждат 25% от емисиите на въглероден диоксид в атмосферата. Следващата среща COP16 ще е в Мексико през лятото. Евентуално там може да се получи нещо повече от Копенхаген.

Снимки: Яна Пункина

http://kilmaforum09.org
http://ezero.ludost.net/v/12cop/

Мисли при връщането в София

Боби Сандов:

Другите:

Аз: