Събота сутринта, 7:00. Чувствам се все едно ставам за работа. Бързо оправяне на бажага. Раницат на гърба, акумулатора в едната ръка. Студ, но поносим. Чистя колата 10 минути от скреж. Пълня бензин. Обикалям три бензиностанции за винетка - няма. Ама за какво ли му е на човек винетка, на 1ви февруари, точно когато му изтича старата?! БГ риалити. Намирам в пощата в “Младост”. Потегляме през Бистрица и Железеница, прехвърляме Витоша. На разглона сме между Самоков и Дупница. Стигаме до Е-79. Гааааз! Жега. Вече сме в суб-тропичния климатичен пояс май. Сандански е хубаво място, за да хапнеш и да тръгнеш пак. Спомените ме овладяват и искам да продължа. Районът ми е познат. Винаги съм го чувствал такъв. Може би защото тук живеят повечето ми роднини. Като малък бяхме ходили с баща ми и чичо ми при Ванга. Карах до Рупите. Мястото определено е магично. Тихо е. Продължаваме точно в обратната посока. Наоколо само отвесни скали от пясък. Не съм бил в Мелник от ученик. Много ми харесвааа! Настанихме се в “Римския мост” и бързо тръгнахме към Роженския манастир. За втори път днес паля свещ. Първият беше за баба ми. И тази я изгасих и после я запалих пак. Мъртвите са си мъртви, живите - живи. Тук е и гробът на Яне Сандански. Мелник вечер е прекрасен. Пренасям се един-два века назад. А като гледам и крепоста на Деспот Слав повече се пренасям. Странно как покрай мен минават само разни лъскави коли?! Виното е добро: “Мелникъ”. Добро утро, къде съм - защо е толкова топло и чисто. Добър ден София - пак ти!