Anatolii Stepanov Demotix Euromaidan

Какво ще стане с Украйна

Украйна все още е най-голямата страна по площ в Европа*. Но какво бъдеще я очаква – част от нея да се присъедини към Европейския съюз, друга част – към Руската федерация?

Кой какъв език говори?

Украйна беше разделена на 24 административни области плюс специалния автономен район Крим, докато Русия не го анексира през март 2014. Той е населен с хора, които в мнозинството си говорят руски език. В още 2 области населението е преобладаващо рускоговорящо – Донецка и Луганска (двете оцветени в зелено в най-дясната част на картата).

Майчини езици в Украйна - украински и руски
Графика: National Geographic

Родни езици в Украйна
Графика: Financial Times

Как се е оформила съвременна Украйна?

Украйна е придобила сегашните си граници в периода 1922 – 1954 година. Тя получава територии от Полша, Румъния, Чехословакия и Русия. Интересно е да се отбележи, че именно от Русия, Украйна получава Крим и то по чисто икономически причини – полуостровът няма сухоземна граница с Русия и доставя електричество, вода и газ от Украйна и до днес.

Териториално разширение на Украйна
Графика: Уикипедия

Избори

Страната грубо казано беше разделена на два политически лагера. Западните и централните райони, които са населени почти изцяло с украйнскоговорящи, гласуваха за партията на Юлия Тимошенко (освободена след две години и половина от затвора). Източните и южните области, с по-голям процент рускоговорящи, гласуваха предимно за „Партията на регионите” на избягалия вече бивш президент Виктор Янукович (издирван от украинските власти за масови убийства по време на протестите през февруари).

Президентски избори в Украйна – 2010

Президентски избори в Украйна - 2010

Парламентарни избори в Украйна – 2007

Парламентарни избори в Украйна - 2007

Президентски избори в Украйна – 2004

Президентски избори в Украйна - 2004

Президентски избори 2014

Украйна, за разлика от България, е президентска република. За 25 май 2014, по ирония на съдбата това е и деня на изборите за Европейски парламент, са насрочени президентски избори. Те са изключително важни поради една проста причина – ще легитимират новата власт в Киев и про-европейския курс на страната. Русия се опитва да провали тези избори, като дестабилизира източните и южните райони на страната.

Сепаратизъм

Русия реши един сериозен свой проблем с анексирането на Крим – флотата вече необезпокоявано обитава Севастопол и може да контролира много по-голяма част от Черно море. Така в руски ръце попадат и потенциалните находища на природен газ в черноморския шелф, които Украйна съвсем скоро щеше да започне да разработва с помощна на Shell и ExxonMobil. Така беше решен и още един проблем – независима Украйна със собствени находища на газ. Следващите цели за анексиране са Донецка и Луганска област – след Крим, те са с най-висок процент на рускоговорящо население. А и икономиката на тези области е силно свързана с руската. Там е в действие същия план за дестабилизиране с пропаганда, про-руски протести с „внесени протестиращи“, провокации, войски без обозначителни знаци, превземане на правителствени сгради, „защита на руското население“ и референдум за независимост и присъединяване към Руската федерация. Кои са следващите? Русия вече има войски в Приднестровието (сепаратистка република в източна Молдова) – ако успее да откъсне и Одеска област – ще може съвсем реално да присъедини Приднестровието към нея (Одеса има ключова роля като главно пристанище на Украйна, след загубата на Крим). Ако успее, може да поиска да съедини новите си провинции Одеска, Кримска, Луганска и Донецка като се прицели и в Запорожието, Херсон, Николаев. Всичко това прилича на експанзията на един играч в настолната игра Катан, но в този случай – цялата тази схема може да се окаже съвсем реална. А защо Путин да не погледне и към Харков (втория по големина град в Украйна) и Днепропетровск (важен икономически център) и да лиши Украйна от единствената ѝ магистрала именно между тези два града. Така всички провинции, гласували за Виктор Янукович, биха станали част от Русия.

Области на Украйна
Графика: dic.academic.ru

Газопроводи

1/3 от природния газ в Европа се доставя от Газпром. Половината от това количество се транзитира през Украйна. Русия е зависима от газопреносната система на източния си съсед и се опитва да намали тази зависимост. Северен поток, беше построен, за да доставя синьо гориво от Русия до Германия. Ямал също вече доставя газ през Полша. Голямата геополитическа борба, в която е забъркана и България, е свързана със съдбата на Южен поток. След като Набуко беше успешно избутан от сцената и Турция се захвана с TAP (азерски газ през Турция, Гърция, Албания до Италия) и TANAP (азерски газ през Турция за Европа, включва и изграждане на газова връзка България – Турция), Русия смяташе, че си е запазила монопола на газови доставки за Европа. Кризата с анексирането на Крим и нежеланието на Газпром да се съобрази с изискванията на третия енергиен либерализационен пакет на Европейския съюз (половината от тръбата да може да се ползва от друг доставчик) поставя реализацията на този газопровод под сериозен въпрос. ЕС иска Русия да продължи да бъде зависима от Украйна за доставките си на газ, а Русия иска да заобиколи последната. За да се разбере важността на всичко това – 3/4 от експорта на Русия е газ и петрол и това е една сериозна част от годишния бюджет на страната. Всичко това се случва на фона на желанието на ЕС да сформира енергиен съюз, като всички държави от общността да купуват газ от Русия на една и съща цена, като се премахнат двустранните договори между Русия и всяка една от тях – целта е да се намалят дисбалансите и влиянието на Русия върху енергетиката на континента. Друго много интересно нещо покрай Южен поток е, че неговият маршрут може да бъде променен с по-късто трасе през Крим, за да се спестят средства.

Газопроводи в Украйна
Графика: PolicyMic

Газопроводи от Русия до Европа
Графика: Economist

Немалко европейски страни са много зависими от руския газ.

Зависимост на страните от ЕС от руския природен газ.
Графика: Economist

Кримски газ

Със загубата на Крим, Украйна губи и немалка част от черноморското си крайбрежие и енергийната си независимост, защото потенциалните находища на нефт и газ преминават в руски териториални води.

Украйна и Крим

Графика: EUobserver

Ядрени централи

За щастие на украинците и четирите ядрени централи на тяхна територия са в западните и централни части на страната. Петата е Чернобил.

Ядрени централи в Украйна
Графика: Уикипедия

Шистов газ

Според проучване на залежите на шистов газ, такъв се намира в западна Украйна и северната и североизточната част на страната. Като вземем впредвид голямата ѝ територия, редица компании биха искали да се включат в добива и е логично най-големите американски гиганти, които имат и най-напредналата технология, да са най-отпред в списъка.

Шистов газ в Европа
Графика: Economist

За какво Русия не е права?

След договора от 1994 година, Украйна се отказа от ядрените си оръжия, а Русия се съгласи да спазва териториалната ѝ цялост. След 20 години Руската федерация наруши този договор, като анексира Кримския полуостров. Тя изпрати свои войски в Украйна и се опитва да дестабилизира страната и да я разпокъса. Преначертаването на границите в Европа през 21 век се струваше немислимо на мнозина, но Путин върна политиката на страната си в рамките на XIX век и разубеди всички. Русия заплашва световния мир с отказа си да спазва международните договори.

Икономика

Икономиката на Украйна и по-специално на източните области е силно зависима от Русия. Последната не изкупува украинската продукция и с това дестабилизира тези райони, като пряко бърка в джоба на техните жители. ЕС, САЩ и МВФ подготвят спасителна помощ от над 10 млрд. долара, за да спасят Украйна от фалит. Европейският съюз премахна 98% от митата за Украйна, за да може тя да преориентира износа си на запад.

Престъпност

Положението в Украйна наподобява това в България през 90те години – мафия, олигархия и корупция. На страната ще ѝ бъдат нужни много години, за да се пребори с тези проблеми, ако изобщо успее.

За каква е всичко?

Русия не иска да има съсед, страна част от НАТО и ЕС. Иска да е независима от газопроводите, минаващи през украинска територия. Иска да е господстващ фактор в Черно море както военно чрез флотата си, така и икономически с овладяването на газовите находища в шелфа. Иска да ограничи влиянието на запада с буферни страни, върху които може да въздейства. Иска да запази влиянието си в страните от пост-съветското пространство, защото само така може да се задържи като световна сила, а не да бъде просто най-голямата бензиностанция в света със собствена армия.

Какво може да се случи?

Ситуацията ще се успокои, когато отново бъде постигнат баланс между ЕС, САЩ и Русия. Страните от БРИКС (Бразилия, Индия, Китай, ЮАР) мълчат и не се замесват в конфликта. Други по-важни играчи няма.

Оптимистичен вариант:

Русия се примирява с анексирането на Крим. Изборите за президент се провеждат на 25 май. ЕС и САЩ не налагат повече санкции. Русия изтегля войските си от границата с Украйна. Двете страни провеждат дипломатически преговори.

Най-реалистичен вариант:

Русия продължава да дестабилизира Донецка и Луганска област, които се отделят не референдум от Украйна на 11 май преди президентските избори на 25 май. Гласуването в Одеска обаст и някои други е компрометирано, благодарение на усилията на Русия, която казва, че не признава новата власт. ЕС и САЩ в противовес ще заявят, че тя е легитимна. Конфликтът ще продължи да тлее дълго време, като западните партньори ще наложат нови санкции на Русия. Последната ще започне да изпитва последиците от тях и икономиката ѝ ще стагнира. Накрая Путин ще се примири с Крим, Донецк и Луганск и ще остави привидно Украйна на мира, но ще се опитва да я дестабилизира и в бъдеще. ЕС ще се опита да ускори интеграцията и приемането на Украйна като пълноправен или привилигирован член. НАТО ще остане мираж.

Песимистичен вариант:

Русия анексира всички 9 южни и източни области, като лишава Украйна от достъп до Черно море, немалка част от населението ѝ, част от газопреносната ѝ мрежа. Украйна не може да изплаща повече дълговете си без доходите от анексираните области и фалира.

Слава Україні!

* Чисто географски Русия е най-голямата страна в Европа, но по всички други критерии тя не се доближава по никакъв начин до европейските ценности.

Comments are closed.